Както обикновено, тактът му го нямаше никакъв. Но… Мак си беше такъв.
— Покажи в едър план гърлото… хълбока ѝ… и ето онази кръв ей там — заповяда той на Бен.
Но Бен се поколеба.
— Хол, наистина ли не искаш да те прегледат?
Кръвотечението беше спряло. За щастие, всичките ѝ раните бяха повърхностни, така че да, щеше да се оправи.
— Започвай да снимаш!
Това беше нейната история. Нейната, на Сам, на Карл… заради тях тя беше длъжна да доведе всичко докрай. И заради Ким и Джулия.
Останалите репортери сигурно се досещаха, че не всичко беше толкова просто и елементарно. Някога и тя беше като тях — отчаяно жадуваше да се добере и разкрие всички детайли на убийствата. Но тази нощ, имаше нещо много по-важно от сензацията. Справедливостта беше възтържествувала. Мишел щеше да си получи заслуженото. Сега трябваше да помисли за другите. За тези, които трябваше да защити; за демоните, скрити в мрака. Защото, ако тайната им излезеше наяве, щяха да започнат да ги ловуват други чудовища.
Найл не се страхуваше да се разкрие, но не всички демони бяха единодушни с него. Затова тя трябваше да опази тайната им. И да, определено щеше направи този репортаж; можеше дори да получи шибаната премия „Пийбоди“ за него. По дяволите, беше я заслужила с кръвта си.
Бен включи камерата и червената лампичка светна. Холи вдигна микрофона. Ръцете ѝ трепереха и тя нямаше как да го скрие. А и не можеше да направи нищо, за да ги успокои. Както и с факта, че наистина изглеждаше ужасно.
Затова вдиша дълбоко и погледна право към обектива.
— Днес възтържествува справедливостта. Тук, на тази тиха уличка, където жестокият убиец… — в наши дни не трябваше да имаш вяра никому. — … намери смъртта си, а неговата съучастница… — вероятно трябваше да каже заподозряна в съучастие — попадна в ръцете на полицията.
Пръстите ѝ леко докоснаха раната на гърлото ѝ.
— Убиецът се оказа луд, който виждал наоколо само демони. В края на краищата точно това безумие го беше принудило да престъпи чертата… — И да се отправи направо в Ада. — Животът му беше отнет от изстрел.
Холи чу ругатнята на Гит зад гърба си. Неговият глас би разпознала сред хиляди. Тя прекрасно знаеше, че мъжът не искаше този пряк репортаж, но все пак не можеше да я спре. Тя го беше изстрадала. Беше платила за него буквално с кръвта си. Така че, репортажът си беше неин.
Щеше да даде показания в полицията по-късно.
— Това беше Холи Щорм за „Нюз Флаш Файф“ с пряк репортаж от мястото, на което можеха да ме убият…
Бен показа лицето ѝ в близък план.
* * *
— По дяволите, тя е направо страхотна — поклати глава Брукс, докато слушаше Холи. Въпреки че лицето ѝ беше покрито със синини и кръв, тя говореше спокойно и уверено. Тод рязко вдиша. — Интересно, дали трябва вече да се притесняваме за това, което ще каже?
Само една дума за убийците на нечистите и щяха да се окажат прецакани. Холи Щорм буквално ги държеше за топките. Всичко, което трябваше да направи, беше да насочи камерата към Мишел. И блондинката щеше да се разпее за всичко, което знаеше за демоните. Трябваше бързо да я отведат в някой от полицейските автомобили. Гит обаче го успокои.
— Щорм няма да започне да говори за Другите.
Шифтърът говореше с прекалена увереност, която обаче Брукс не споделяше.
— Може би трябва да прекъснем този пряк репортаж? Тук имаме труп и всичко останало…
— Аз стрелях в похитителя си…
Холи все още говореше спокойно и уверено.
Брукс затвори очи. Кучи син!
— Не го е убила тя — Брукс отново обърна очи към Гит, който говореше, без да откъсва очи от репортерката. — Но ще поеме вината върху себе си.
Заради демона?
Тод усети как болката започва да пулсира в слепоочията му.
— Найл първи ли се е добрал до него?
Колин не отговори. А и нямаше нужда. Брукс прекрасно знаеше на какво беше способен той.
— Първо трябваше да вземем нейните показания — измърмори Тод, докато разтриваше горната част на носа си.
— Не мисля, че е в навиците на Щорм да играе по правилата.
Да, той също беше започнал да го усеща.
— Найл няма да стигне до болницата, нали?
— Да, но ние знаем къде да го намерим.
Така беше. Мъжът не беше от тези които се криеха. Брукс беше наясно, че ще получат показанията на демона без проблем. Едно от нещата, които той отдавна научи за случаите, свързани с Другите беше, че те никога не следваха протокола.