— Ти си безсърдечен гад, Найл.
Не че не му го бяха казвали.
— Аз не смятам да се крия. И ще разбера какво се е случило…
Найл се качи в колата. Не можеше да остане повече с нея. Не и на открито — там, където всеки може да ги види.
Никога не се знаеше, кой може да те следи в този град.
Найл си имаше своите шпиони, но такива имаха и други СС, които желаеха да управляват Атланта.
СС… Свръхестествени същества, или, както вероятно би ги нарекла Холи — свръхестествени задници.
Той не погледна към нея, докато палеше двигателя. Не погледна назад и когато потегли. Много отдавна се беше научил да гледа само напред.
Бедната Холи Щорм. Той се опита да я предупреди.
Или тя щеше да намери смъртта си, или смъртта щеше да я намери.
Глава 3
Да, явно трябваше да зачеркне демона. И не че трябваше да бъде изненадана.
На следващия ден Холи стоеше на ъгъла на улицата в един от не толкова престижните райони на града. Тя се надяваше да спечели, като уговори на сътрудничество друг, не по-малко уважаван човек… е, добре де, демон, от когото също се страхуваха в Атланта. Това би могло да ѝ помогне в разследването. И тъй като Найл беше дал недвусмислено да се разбере, че му е необходима единствено за секс, дори не си струваше да мисли за него.
Макар че точно мисълта за секс с Найл не я напускаше вече от няколко седмици. Дори го сънуваше. Проклятие! Сексуален. Заплашителен. Холи никога не си беше падала по лошите момчета. Не бяха неин тип. Бившият ѝ годеник беше професор в Университета Мелрун. Тя харесваше умни мъже. Изискани. С които се чувстваше удобно и сигурно. Комфортно. Поне дотогава, докато те — точно като Зак — не започнеха да ѝ изневеряват със студентки.
Задник!
Какъв идиот тря…
— Ти не трябва да си тук.
Холи почти подскочи от изненада, когато дочу зад гърба си пресипналия глас. Обърна се и се озова лице в лице с мъж, чиито глава и тяло бяха скрити под дълго наметало. Подпухналото му лице беше по-бяло от сняг, а устните — червени.
— Сам — облекчено въздъхна Холи. — Благодаря ти, че дойде на срещата. Исках да те попитам…
Но мъжът само поклати глава.
— Не е нужно да ме питаш абсолютно нищо!
Погледът му бързо се стрелна първо наляво, после надясно.
— Единственото, което трябва да направиш, е да забравиш номера ми…
Тя едва успя да се справи с изненадата си.
— Какво? Сам, имахме уговорка…
— Вече не.
Той въздъхна и от устните му излезе облаче пара. Студеният фронт продължаваше. Нейният колега от метеорологията беше казал, че студът ще се задържи най-малко още пет дни. Да, полезна информация, само че това никак не ѝ помагаше. Тя се загърна още по-плътно в палтото си.
— Забрави за моето съществуване, Щорм. Забрави името ми и всичко, което съм ти разказвал.
Определено не беше това, което искаше да чуе днес от демона. Гневът ѝ закипя, като така ѝ помогна да се стопли.
— Той се е добрал до теб, така ли?
Сам облиза треперещите си устни.
— Кой? Кой?
Холи премигна. Добре, този демон винаги беше малко по-изнервен. Изглежда, че всички бяха такива.
— Найл.
По дяволите! След като не искаше да помага, щеше да бъде по-добре да не пречи.
— Той ти е казал да не говориш с мен, нали?
Последните четири седмици именно Сам я снабдяваше с информация за света на демоните, откакто го беше намерила, изпаднал в нирвана, в един от подвалите, където разследваше лаборатория за метамфетамин. И понеже беше под въздействието на наркотика, мъжът не можеше добре да се контролира. Очите му блеснаха в черно и тя разбра истината. Беше му помогнала да спре с дрогата. Помагаше му и да се пребори с пристрастяването си. Защото знаеше от личен опит колко опасно беше всичко това; тя все още не можеше да спре да чува виковете на дрогирания си брат.
— В това е замесен Найл! Мамка му, аз изчезвам!
Сам се обърна с намерението да си тръгне.
— Не! — Холи го хвана за ръката. — Почакай! Ако Найл не ти е казал да ме разкараш, то кой…
Но Сам се измъкна от ловките ѝ пръсти.
— Пази си симпатичното дупе, Щорм. Скоро в града ще се отвори Адът.
С тези думи мъжът се обърна, притича през улицата и се скри в една от пресечките.
Раменете на Холи се отпуснаха. Втори удар, по дяволите! И сега какво?
Стъпи на улицата и започна да разтрива схванатите мускули на тила си. В тази част на града винаги имаше малко хора. Все някога градските власти щяха да се заемат с това място и да го променят, но… До ушите ѝ достигна рев на двигател. Тя повдигна глава… и видя белия микробус, който летеше право към нея.