Да, тя му помогна да преживее Ада. И му даде втори шанс. Но тя не знаеше нищо за живота му. И нямаше да разбере. Неговият дар му позволяваше да вижда тъмата в душите на хората. Единствено мрака. Той чуваше шепота на кошмарите им. Усещаше желанието им да убиват. И измъчват.
Сам никога не беше чувал мислите на добрите хора. Например нито веднъж не успя да долови дори намек от мислите на Холи.
А само тези на убийците. На извратените и пропадналите души… само те разговаряха с него. И никога не млъкваха. Без наркотичното опиянение, тези гласове ставаха все по-силни.
Един глас — дълбок и силен — се разнасяше в главата му от няколко дни. И оттогава, заради гласа, да го вземат дяволите, Сам не можеше да спи. Оттогава, той само потръпваше от отвращение и ужас.
Нещата, които искаше гласът… На Сам му се повдигаше от тях. Не, той дори не можеше да си го помисли. Опитваше се да си представи, че гласът не съществува, че никога не го е чувал, че ловът не е започнал…
А след това бяха намерили онова хлапе.
Сам започна да удря задната част на главата си в тухлената стената зад гърба си. Не, той нямаше да може да издържи повече, нямаше да може…
— Аз мога да спра това.
Сам задиша конвулсивно, защото този път гласът не беше дошъл от вътрешността на съзнанието му. Той погледна нагоре, докато тялото му трепереше, и срещна очите на непознат мъж, който му се усмихна.
— Преследвал си дракона не толкова отдавна, нали, приятел?
Преследване на белия дракон. Сам отново си пое конвулсивно дъх. Метамфетамин. Възхитителна бяла красота. Той поклати глава, въпреки че сърцето му сякаш заседна в гърлото. И преглътна, в опит да се справи със сухотата в устата си. Той се справяше толкова добре. Беше останал чист. И за какво? Да може шибаният психопат да се вмъкне в главата му? Сам все още продължаваше да чува думите. Отново и отново.
Убийте ги! Нарежете ги! Пролейте кръвта им! Нечистите ще умрат!
Убийте ги! Нарежете ги! Пролейте кръвта им!
— Имам нещо, което може би ще ти хареса. И ще те накара да се почувстваш по-добре.
Сам никога не се беше чувствал добре. Дори когато метамфетаминът течеше във вените му. Но с негова помощ гласовете ставаха тихи. О, тази прекрасна тишина.
— К-Къде?
Непознатият поклати глава.
— Не, няма да стане така. Аз не работя по този начин. Първо ще трябва да ми платиш.
Нарежете ги!
Сам започна да го тресе.
Мъжът се наведе, отвори черната чанта, която стоеше в краката му, и извади оттам стъклена тръбичка. От устните на Сам се изтръгна хленчене. Той обичаше да използва такива тръбички. Харесваше му да държи прохладното стъкло в ръцете си и да вдишва опияняващия аромат.
Демонът не можеше да откъсне очи от ръцете на непознатия. След което облиза устни. Само един път. Можеше да вдиша и да заглуши гласа…
Нарежете ги!
А после ще се вземе в ръце. И няма да попадне отново в капана на метамфетамина. Само този път. Един път.
Сам протегна ръка и пристъпи напред.
— Аз… не разполагам с много пари…
Непознатият се усмихна студено и очите му блеснаха като късчета лед.
— Не ми трябват парите ти.
Сам имаше нужда от тази тръбичка.
— Какво тогава?
Мечтаният предмет изчезна обратно в чантата.
— Информация. Това, което искам от теб, Сам, е информация.
Демонът примигна. Откъде мъжът знаеше името му?
— Разкажи ми онова, което искам да зная, и ще те отведа на едно пътуване, което никога няма да забравиш.
Пролейте кръвта им!
Митерс затисна с ръце ушите си, но това не му помогна — продължаваше да чува гласа.
Непознатият прехвърли чантата си през рамо. После се приближи до Сам и дръпна ръцете му надолу.
— Боли, нали?
Демонът кимна.
— Аз ще спра болката. Просто ми дай онова, което искам.
Последва още едно кимване. Точно сега Сам беше съгласен на всичко. Шибаният глас просто трябваше да спре.
— Журналистката… Холи Щорм. Какво ѝ каза днес?
Холи. Тя му беше помогнала…
Непознатият погледна право в очите на Сам и ги задържа в ледения плен на своите.
— Какво ѝ каза?
— Н-Нищо — истина беше. — Че повече не работя… с нея.
Сам не искаше тя да знае за гласовете. Нещо с него не беше наред, иначе нямаше да чува гласове на убийци. Подобното към подобното. Такъв беше законът на Другите.