Не, не, той не беше убиец. Не е…
— Но тя дойде при теб, защото искаше нещо, нали?
Сам се опита да мисли, но в главата му царяха смърт, глад и страх. Той трябваше да получи дракона си. Гласът на Холи прозвуча в съзнанието му. Той толкова отчаяно се опитваше да се измъкне от нея, да се скрие.
— Какво ти каза Холи Щорм?
Устните на Сам затрепериха.
— Найл! — името само се измъкна навън. — Тя мисли, че той знае нещо за смъртта на момчето… — Нали беше казала точно така? Да, да, тя спомена Найл, това беше вярно.
Ледените очи на непознатия се присвиха.
— Това сигурно ли е?
В този момент Сам престана да се контролира. Той сграбчи ризата на мъжа и я стисна.
— Дай ми дозата! — Демонът искаше това да прозвучи заплашително, подобно на рев, но то излезе от устата му като подобие на жалко хленчене.
Нарежете ги!
— Разбира се…
Непознатият погледна зад гърба на Сам към тъмната уличка.
— Ела с мен.
Та той щеше да го последва дори и в Ада!
Сам се препъваше след мъжа, който се насочи към ъгъла на сградата. Непознатият продължаваше да върви; той завиваше и сменяше посоката, докато навлизаха във все по-непозната за Сам част от квартала. Най-накрая стигнаха до една врата. Черна, масивна врата. На гърба на друга сграда. Във въздуха висеше тежкият аромат на пушек и боклук. Непознатият я отвори и се отмести.
— Влизай! Ще ти дам това, което ти трябва…
Сам се втурна вътре. Лаборатория… може би там имаше цяла лаборатория, която очакваше единствено него?
Самотна малка, гола крушка висеше от тавана и разпръскваше сенките. Нещо прошумоля под краката му. Сам погледна надолу. Какво беше това, по дяволите? Приличаше на пластмаса. Разстлана по целия под до масата….
Нарежете ги!
Косата на тила на Сам настръхна. Той преглътна. Не, нещо не беше наред. Обърна се към непознатия и усети топлина там, откъдето мина острието на ножа. Той извика и падна назад. Прекалено късно осъзна, че не трябваше да изпуска мъжа от очи.
— Не се притеснявай, Сам! Аз ще накарам гласовете да замлъкнат.
Ножът, чието острие беше червено от кръвта му, отново се издигна.
— Ще замлъкнат… завинаги.
— Не! — Сам се нахвърли към мъжа в опит да се пребори за живота си.
Ножът го промуши още веднъж.
* * *
Няколко часа по-късно, когато Холи влезе в дома си, тялото адски я болеше; и то не само от болката при удара, а и от преумора. Имаше отчаяна нужда от леглото си.
Затвори вратата с крак, включи осветлението и… видя Найл в средата на гостната си.
— Ох! — стресна се тя и удари лакът в дървената рамка на вратата.
Демонът въпросително повдигна вежда. Холи не сваляше гневния си поглед от него, докато се опитваше да обуздае страха си. Наистина нямаше сили за тези глупости сега.
— Какво… — тя си пое дълбоко дъх —.. по дяволите, правиш в дома ми?
След което погледна наляво, към проклетата, неефективна и безполезна охранителна система, която в момента пищеше, защото тя не беше набрала кода за изключване.
Найл мълчаливо тръгна към нея. Холи преглътна, когато пресрещна погледа на черните му очи. Висок, мрачен и заплашителен, той продължаваше да върви към нея и дишането ѝ се накъса.
„Знаеш какъв е, нали!“
Убиец.
„До той ме спаси.“
И той определено не беше дошъл в дома ѝ, за да…
Найл се спря пред нея. Достатъчно близо, за да я докосне. И се наведе напред. Притисна едната си длан към вратата, до главата на Холи, и повдигна другата… Пръстите му набраха кода за деактивация и пиукането на алармата спря.
Тя въздъхна. Колко мило!
— Влизане с взлом… Нали знаеш, че това е престъпление?
Той просто повдигна рамене. След което обви пръсти около брадичката ѝ и повдигна лицето ѝ към светлината. И към своето. Устните му се присвиха.
— Скъпа моя, изглеждаш направо ужасно.
Точно този комплимент ѝ липсваше сега.
— А ти приличаш на престъпник, проникнал в дома ми с взлом.
При това много сексуален престъпник, няма спор. Беше облечен както винаги в черно. Прилепнала тениска и дънки, ниско на бедрата. Разрошена тъмна коса, която изглеждаше така, сякаш през нея бяха преминали женски пръсти, което най-вероятно съответстваше на истината.
Демонът отново повдигна рамене.
— Трябваше да те видя.
Той се приближи още и телата им се докоснаха.
— Гледах те по новините тази вечер.
Нещо подобно на възбуда се размърда в нея.
Черните му очи изучаваха лицето ѝ.
— Тогава също не изглеждаше добре.
Холи въздъхна и тихо изръмжа.