— Демон-взломаджия, който знае как да очарова една жена. Точно за такъв съм си мечтала…
Найл я целуна. Нахлу в устата ѝ и започна да се опива от вкуса ѝ. Притисна мускулестото си тяло срещу нейното и я принуди да разтвори крака. Дори през дънките Холи усети възбудения му член и това я накара да се задъха в устата му. И не от ужас, който би трябвало да изпитва. А от удоволствие. По дяволите, желаеше го! Демон, престъпник… просто го желаеше. Пръстите ѝ се забиха в раменете му. Тя имаше нужда да се притисне към него по-плътно. И да усети всеки сантиметър от тялото му.
Целувката им стана по-страстна, по-настоятелна. Този мъж, без съмнение, умееше да се целува. Знаеше как да плъзне езика си и как да предизвика ответна реакция. А Холи беше готова да се разтопи в тези ласки.
Пръстите, които държаха брадичката ѝ, се плъзнаха надолу. Към гърлото и отчаяно туптящия ѝ пулс. Връхчетата им бяха леко грапави, но нежни. Холи очакваше всичко друго от Найл, но не и нежност. Макар за нея да се оказа изненада и фактът, че самата тя го желаеше толкова силно.
Когато устните му се откъснаха от нейните, Холи едва успя да потисне протеста си. Очите на Найл, все така тайнствено черни, блестяха от неприкрито желание.
— Реши, че все пак искаш да си поиграеш, така ли?
При тези думи страните ѝ порозовяха, но тя не отмести поглед. Зърната ѝ се бяха напрегнали и сега се притискаха към гърдите му. Беше наясно, че мъжът притежава изострени сетива и вероятно може да усети и аромата на… възбудата ѝ. Нямаше смисъл да се прави на невинна. Беше такава преди много години.
— Найл, ти знаеш, че те желая.
По дяволите! Почти всички жени го желаеха. Демонът излъчваше секс и опасност. Дива комбинация, от която жените губеха разсъдъка си. Тръпката от адреналина при пътешествието по тъмната страна. Сексуалният трепет.
Аха, сякаш тя беше първата, тупнала в краката му. И определено можеше да се обзаложи, че няма да бъде и последната.
Ръцете ѝ, обвити около раменете на Найл, се плъзнаха надолу към гърдите му и Холи се опита да го отблъсне.
— Но и аз съм наясно, че не можеш да имаш всичко, което желаеш.
Найл продължаваше да стои неподвижно, без да обръща внимание на дланите, опрени в гърдите му. И в тази им поза, затворена като в капан в прегръдката му и обгърната от топлината на тялото му, тя разбра колко силен беше той. И колко безпомощна можеше да направи една жена.
Холи облиза устни. Усети вкуса му върху езика си — аромат на секс и мъж — и продължи мълчаливо да изчаква. Устните на демона се извиха в пародия на усмивка и той се отдръпна, като взе всичката топлина около нея със себе си. Холи усети отново спазмите на болките в умореното си тяло. Когато Найл я докосваше, забравяше за всичко друго. Съществуваше единствено той. Тя го заобиколи и се насочи към дивана. Надеждите ѝ за сън, за който така жадуваше, постепенно се изпаряваха. Погледна през рамо и видя, че той я гледа с присвити очи. Много внимателно.
— Найл? — Холи повдигна вежди. — Защо си тук?
— Ти… ранена си — гласът му беше напрегнат. И сякаш неуверен. А Найл рядко показваше неувереност.
И затова беше влязъл в дома ѝ?
— Откъде знаеш кода ми? — Тя винаги беше смятала, че в дома си е в безопасност. Приличен район. Уважавани съседи. Нова охранителна система.
— Зная много неща за теб.
Сега погледът му се превърна в оценяващ. Ноздрите му леко се разшириха.
— Как е китката ти?
— Как е… — тя бързо затвори уста. Как беше разбрал? Блузата ѝ беше с дълъг ръкав и я скриваше.
Холи беше навехнала дясната си китка, когато падна, в напразен опит да се предпази, но освен синините, които сега украсяваха ръката ѝ, всичко беше наред.
— Добре съм. Натъртвания и прорези, но никакви сериозни травми. Доволен ли си?
Найл направи една плавна крачка напред.
— Следващия път няма да се отървеш толкова лесно.
Тя отново се обърна с лице към него.
— Какво знаеш?
Следващия път ли? Тя дори не искаше да си помисля, че отново може да се сблъска с двутонния микробус.
— Стига, Холи, наистина ли си мислиш, че това е просто нещастен случай?
Пред очите ѝ отново проблесна спомена за връхлитащия автомобил. Лъскавото купе, тонираните стъкла… Микробусът сякаш летеше право към нея и явно възнамеряваше да я прегази.
— Да — тихо отговори тя — много добре разбирам.
— Ти работиш по случая — не беше въпрос, а констатация. — Разпитваше за мъртвия младеж. — В гърлото му се зароди ръмжене. Животинско. Мрачно. — Казах ти да оставиш това…
— А аз ти казах, че ще продължа да работя по случая. Със или без твоята помощ.