Холи сви ръце в юмруци и ги сложи на кръста си, без да обръща внимание на болката в китката.
— Останах с впечатление, че не ти пука много какво ще се случи с мен.
Той се устреми към нея и посегна да я прегърне.
— О, пука ми и…
На вратата се позвъни. Звукът отекна в къщата и прекъсна думите му. Демонът се намръщи.
— Чакаш ли някого?
Не и толкова късно.
— Не.
Холи пристъпи напред, но Найл я хвана за ръката.
— Почакай!
Вратата се разтресе под ударите на нечий юмрук. Пръстите на Найл се обвиха по-плътно около ръката ѝ.
— Аз ще отворя.
— Не, няма…
Но Найл вече беше до входната врата и посягаше към дръжката. Холи забърза след него и усети как всичко в нея се присвива. Но този път това не беше свързано с желанието ѝ към демона; сега причината за него беше страхът.
Вратата отново се разтресе. Найл отвори със замах и…
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Въпросът беше произнесен от човек, когото Холи изобщо не очакваше да види на прага си. Тя застана до Найл, докато детектив Колин Гит и неговият партньор — детектив Тод Брукс — стояха в очакване на отговор, без да свалят очи от демона. Найл изобщо не си направи труда да им отговори. Само кръстоса ръце пред гърдите си и спокойно ги загледа.
Холи прочисти гърлото си и се опита да помисли защо двама от най-добрите детективи в града бяха пред вратата ѝ в този късен час. Може би Найл не беше успял да изключи сигнализацията или…
— Щорм? — Детектив Брукс най-накрая отмести поглед от Найл и загрижено я погледна. — Добре ли си?
Той беше на мястото на инцидента днес, когато автомобилът едва не я беше прегазил. И тогава в погледа му се четеше същото безпокойство.
Холи се изкашля леко.
— Аз… хм… всичко е наред. Сигурно е станала някаква грешка.
Хвана Найл за ръката и преплете пръсти с неговите. Демонът щеше да ѝ е длъжник.
— Алармата ми просто…
— Не сме тук заради алармата.
В кристално чистите сини очи на Колин нямаше тревога. Само подозрение.
— О — Холи се опита да измъкне ръката си от тази на Найл, но не успя да се измъкне от желязната му хватка. — Тогава защо сте тук, детективи?
Гит хвърли изпепеляващ поглед към демона.
— Трябва да поговорим насаме, госпожице Щорм…
Найл дрезгаво се изсмя.
— Няма да стане, шифтър.
Шифтър? Холи едва не се задави. Толкова за деликатността на Найл по време на разговор.
В очите на Гит забушува ярък пламък.
— Казвайте защо сте дошли и се измитайте.
Поднесе ръката на Холи до устните си и целуна кокалчетата на пръстите ѝ.
— Прекъснахте ни.
Брукс изруга.
— Щорм, мислех, че имаш по-добър вкус.
Гит изхъмка.
— Да… демон… — Изглежда, двамата вече се бяха зашлевили един друг с ръкавиците си. Шифтърът разтвори якето си. Полицейската значка, закачена на колана му, проблесна, а пистолетът му се видя съвсем ясно. — Понякога убийството изобщо не се случва в подходящо време.
— Убийството? — Холи изправи рамене. — За Карл ли става дума? Открихте ли този, който го е нападнал?
— Не сме тук за Бронкс — отговори Брукс и замълча. След малко попита: — Госпожице Щорм, знаете ли как вашата визитка се е озовала в ръцете на Сам Митерс?
— Сам? — Холи направо се смръзна. Сякаш всичката топлина на тялото ѝ се оттече нанякъде. Тя вече знаеше към какво щеше да доведе този въпрос.
— Да, аз… аз… зная. Той е…
Демон. Информатор. Приятел. Тя въздъхна, усетила погледа на Найл. Прочисти гърлото си и погледна към Брукс.
— Какво се е случило с него?
Но тя вече знаеше, по дяволите! Разбра още преди Гит да изрече:
— Защо не дойдете с нас в участъка? Искаме да идентифицирате тялото…
Глава 4
Той не би нарекъл ченгетата свои приятели. За нищо на света. Може би защото знаеха кой и какво беше.
Убиец!
Найл стисна по-здраво ръката на Холи. Отиваха към моргата. Мирисът на смърт беше прекалено силен и задушаващ и се пропиваше в кожата.
Движенията на жената до него бяха сковани и напомняха на тези на робот. Беше потръпнала цялата, когато онзи задник Гит ѝ беше разказал за тялото. Една вълна, която беше преминала от главата до петите. А отчаянието, с което беше произнесла името на онова нещастно копеле… „Сам“. След което се взе в ръце. Бързо. Дори прекалено бързо, по дяволите! Сега пред него имаше жена, изпъната като струна. И с лице, върху което нямаше дори намек на емоция. С ледени ръце.
Разбира се, Найл знаеше името, споменато от ченгетата.
Сам Митерс. Демон седмо ниво.
Беше му станало навик да знае всички демони в града. Единствено от съображения за сигурност за бизнеса му. Нестабилният, почти невменяем наркоман Сам. Беше въпрос на време да му се случи нещо.