— Не е задължително да идваш с нас в моргата — каза Гит.
Найл изсумтя. Детективът не го искаше вътре, но на него не му пукаше. Още един демон беше загинал на негова територия и той трябваше да види тялото.
— Аз… аз искам Найл да остане с мен — изрече Холи с овладян, но отнесен глас.
Тресеше я. Две убийства и едно покушение върху живота ѝ — това само в рамките на два дни. Да, определено имаше повод за безпокойство. Трябваше да се вслуша в думите на Найл. Сега беше в центъра на адски водовъртеж.
Холи го погледна с блестящите си зелени очи. Толкова зелени. Хората смятаха, че очите са прозорец към душата. Но грешаха. Както винаги, впрочем. Очите лъжеха. Ето например очите на Холи в този момент. Тя се опитваше да си придаде вид на силна, че всичко е под контрол. А всеки момент щеше да се разпадне.
Найл протегна лявата си ръка и отвори вратата.
— Давай да се разберем с тези лайна.
Докато Холи не се беше пречупила.
„И защо това трябва да ме вълнува толкова?”
Тя беше просто още един човек. Просто още една смъртна. Чу тихата въздишка, която се отрони от устните ѝ, когато Холи пристъпи напред.
Тялото лежеше на маса в центъра на стаята, покрито с тънък бял чаршаф. Найл видя двете стъпала, които повдигаха плата в далечния край на масата и бледите пръсти под него.
Опакован. И с етикет.
Появи се жена с много тъмна черна коса и кожа с цвят на кафе с мляко. Найл веднага я позна — доктор Наталия Смит. Патоанатомът. Името ѝ често се споменаваше във вестниците след случая с Нощния Касапин. Умна, твърда и наясно със съществуването на Другите.
Погледът на Смит беше насочен към Холи, не към него. Зад гърба на Найл стоеше Гит, а онзи задник Брукс реши да се приближи към милата докторка.
— Роднина ли сте? — обърна се Смит към Холи.
Тя само поклати глава.
— Приятелка.
Доколкото знаеше Найл, това не беше равнозначно на истината. Старият Сам не беше сред дружелюбните. Погледът на Смит се насочи към него.
— А вие сте…
— Забрави за него — отряза Брукс. — Просто изтрий от спомените си, че изобщо си го виждала някога.
— Това няма да стане.
Погледите на Смит и Найл се срещнаха и той забеляза шока, който се отрази върху лицето ѝ. В тъмните очи не прозираше лъжа. Те издаваха всички чувства, които изпитваше патоанатомът в момента, а той познаваше този поглед много добре. Затова се усмихна.
Смит, стиснала зъби, рязко кимна. След което протегна ръка, отмести чаршафа надолу и откри тялото.
— Боже! — Холи се отдръпна, олюлявайки се, и се блъсна в Гит. — Какво, по дяволите, се е случило с него? — и прикри уста с външната част на дланта си.
Гит я прегърна през раменете и я притисна към себе си.
Найл се напрегна и въздухът около него се сгъсти. Щеше да бъде по-добре шифтърът да се разкара. Никой нямаше право да я докосва, нито един…
Гит прихвана погледа му и — умно копеле! — прочете предупреждението в очите му. Той вдигна ръце с длани нагоре и се отдръпна. Найл се приближи към Холи. Искаше му се да я вземе в обятията си и… Да я утеши?
Какво, по дяволите…
— Какво се е случило с него? — повтори Холи с овладян глас, без да може да откъсне очи от трупа. — Лицето му, то…
Сякаш беше нарязано. На идеално равни парчета.
Смит върна чаршафа върху тялото.
— Значи можеш да идентифицираш жертвата?
Холи кимна.
— Това е Сам.
Или поне онова, което беше останало от него.
Ноздрите на Найл трепнаха. Той се опита да се изолира от мириса на хлор и кръв, за да изучи по-внимателно тялото. Трябваше да има нещо, някаква следа, оставена от убиеца… С периферното си зрение видя, че Холи започва да се свлича на пода и веднага се озова до нея. Подхвана я и я притисна към гърдите си.
Проклятие, толкова перфектно му подхождаше. Да я усеща до тялото си беше толкова естествено. Дори когато я разтърсеха тръпки.
— Трябва да се махна оттук.
За разлика от Найл, тя не беше свикнала с гледката на трупове. Обикновено, когато журналистите пристигнеха на местопрестъплението, телата вече бяха отнесени. Макар че… ако смяташе и занапред да продължи да разследва този случай, трябваше да свикне. И то бързо.
Демонът я побутна към вратата. Бяха видели тялото. Холи беше изпълнила гражданския си дълг и повече нямаше смисъл да си губят времето тук. Тя натисна дръжката със сила и отвори вратата. Найл вървеше след нея. Да, госпожицата определено имаше лош ден. Първо убийството. После опита за убийство. После той.