— Ти какво му отговори? — пръстите на детектива тихо потрепваха по края на масата.
„Попитах го, дали не го е уплашил Найл“
— Той си тръгна. Аз бях блъсната от микробус.
Тя присви рамене, от което болката ѝ само се усили.
— Край на историята.
Не точно. Краят беше дошъл, когато бяха нарязали Сам на парченца. Не това беше начинът, по който трябваше да умре. Нито той, нито Карл.
— Щорм, имаш двама мъртви информатори.
Щорм. Той винаги се обръщаше към нея по фамилия. Както и да е. Тя също мислеше за него като за Брукс. Не бяха приятели, че да се наричат по име.
— Двама мъртви информатори-демони.
Да, и тя беше наясно колко зле изглеждаше това отстрани.
— Не съм ги убила аз.
Той повдигна вежда.
— Не съм казал такова нещо.
Страхотно! А какво, по дяволите, правеше тя в тази стая за разпити, ако не…
— Но пък новото ти гадже… — последва тежка въздишка —…е съвсем друга история. — Ъгълчетата на устните му се извиха надолу. — Госпожичке, ти дори не знаеш с какво си се захванала. Дори не можеш да си представиш, колко опасен може да бъде твоят приятел.
О, тя много добре знаеше.
— Аз бях там онази нощ, детектив.
Напомняне, от което явно ченгето се нуждаеше. Холи беше убедена, че той също не беше забравил нито една подробност от онази нощ зад „Парадайз Фаунд“. Също като нея.
— И видях Найл. Видях всичко.
Дори повече, отколкото смяташе детективът. Брукс се беше разсеял. Трябваше да направи нещо с новопристигналите ченгета, да защити приятелката си и да се убеди, че убиецът е обезвреден.
Но Холи гледаше единствено към Найл. И беше видяла. Тя много добре знаеше колко опасен можеше да бъде той. И за това не беше нужно да реже жертвата си на парченца. Достатъчно беше само да си го помисли.
Демон от десето ниво. В света на Другите нямаше по-силно същество. А Холи не искаше да се преструва и да смята Найл за доброто момче. Или за демон с чисто сърце. Тя много добре знаеше кой беше той. И въпреки всичко го желаеше.
Толкова за разумните постъпки.
— Характерът на Найл е непостоянен — провлачи Тод. — Може би е излязъл извън контрол? Решил е, че когато покрай теб се мотаят други демони, това го ядосва, и просто се е избавил от конкурентите си?
Глупости! Ако нещо ги свързваше с Найл — дори да беше само секс — Холи много се съмняваше, че той би сметнал за съперници един младеж и един наркоман. Затова само поклати глава.
— Найл дори не знаеше, че работя с тях. Освен това грешиш, ако смяташ, че между мен и него…
Вратата на стаята за разпити се отвори с леко проскърцване. Тихо и плавно. В очертанията на рамката ѝ се появи Найл. Ръцете му бяха отпуснати покрай тялото.
— Холи, време е да тръгваме.
Тя само премигна.
— Ами…
— Какво, по дяволите?! — Брукс скочи на крака. — Изчезвай оттук, копеле! Тя е на разпит…
— Вече не — Найл я огледа. — Добре ли си?
Нима в гласа му се долавяше загриженост? Холи избута стола си назад и се изправи на крака, които… които не трябваше да треперят толкова, но… Това беше една дяволски дълга нощ.
— Да, да, добре съм.
Опита се да заобиколи Брук, но той посегна и я хвана за китката.
— Още не сме приключили!
Чу се изръмжаване. При това не от страна на шифтъра, който стоеше зад гърба на демона. Не, ръмженето идваше от Найл.
— Ти изобщо не искаш да направиш това — изрече демонът и думите му с тътен се разнесоха в стаята.
Въздухът около Холи се сгъсти, стана студено и… пръстите на Тод не бяха вече около ръката ѝ. Нещо сякаш ги беше изтръгнало. Ченгето изруга и се олюля.
— Не съм в настроение за триковете ти, Найл!
— И аз не съм в настроение за твоите глупости.
Демонът прекоси стаята и хвана Холи за ръката.
— Дадохме ви половин час. И като примерни граждани отговорихме на въпросите ви. Сега си тръгваме.
Нещо нервно потрепна върху скулата на Найл. Гласът на демона беше равен, но Холи усещаше, че беше на косъм да загуби самоконтрола си.
— И какъв характер в добавка… — проговори Тод, след което хвърли преценяващ поглед към журналистката.
— Щорм, сигурна ли си, че искаш да си тръгнеш точно с него?
Пръстите на демона галеха чувствено кожата на китката ѝ. С нежни и леки докосвания. И, изглежда — несъзнателни. Пулсът на Холи се ускори, след което неистово запрепуска.
Найл се обърна към нея и очите им се срещнаха. Толкова тъмни очи. Абсолютно черни. Интересно, дали и душата му беше такава? Дали Холи не правеше огромна грешка?