— Няма дълго да успеем да скрием този факт — може би ден или най-много два, и то ако имаха късмет. — Когато репортерите го надушат…
— Целият град ще бъде уплашен до смърт — завърши изречението му Колин.
Тод се изправи.
— Може би няма да е толкова лошо. Като се отчете фактът, че някой реже жертвите си на ивици.
Какво беше станало с този град? През последните няколко години престъпленията бяха станали по-жестоки, а убийците — по-садистични. Може би Другите се бяха увеличили? Твърде много чудовища с твърде много власт и неограничени възможности? Явно смъртните бяха забравили за страховете си от чудовищата на нощта, а това беше голяма грешка. Защото тези чудовища… те винаги бяха в настроение да си поиграят с жертвата си, преди да я убият.
— Включи Емили в това разследване — заповяда МакНийл.
Емили Дрейк — психотерапевт, която беше способна да докосне разума на всеки Друг. И единственият човек, способен да направи психологически профил на свръхестествения убиец.
О, да, нямаше никакво съмнение, че имаха нужда от Емили в това разследване.
— Доведи я тук! И намерете убиеца!
Преди да убие отново. И историята да се завърти по всички канали.
* * *
Холи мълчеше. През целия път не пророни нито дума. Не отвори уста дори когато вървяха към входната врата на дома ѝ.
Жените и тези техни бойкоти бяха… смъртоносно оръжие. Найл въздъхна и я изчака, докато отключи. Слънцето беше изгряло и се канеше да започне пътя си по небето. Демонът виждаше синините по тялото ѝ и усещаше как гневът му отново се надига.
Тя отвори вратата и се обърна към него.
— Найл…
Е, най-накрая! Проговори. Но съдейки по изражението на лицето ѝ, Холи явно се канеше да го разкара. О, да, той щеше да се разкара и сам, но само след като изречеше онова, което имаше да каже. Затова надвисна над нея така, че да я принуди или да отстъпи, или да го допусне по-близо. И по-интимно. Той нямаше нищо против срещу последното, но Холи отстъпи назад и той затръшна с крак вратата зад гърба си.
— Трябва да решим нещо, което касае нас.
Очите на Холи станаха огромни от изненада.
— Нас? Не мисля, че е имало „нас“. Мислех, че се каниш да ми изнесеш поредната лекция на тема: дръж се по-далеч от демоните, по дяволите!
Правилата се бяха променили. Найл посегна към нея, но тя трепна и се отдръпна.
О не, проклятие!
— Не съм убил онези мъже — процеди през зъби той. Шибани ченгета… Бяха посели в нея зърната на страха. Да не забравеше да им благодари за това.
— Защо… как се озова на мястото, но което са убили Карл?
Защото Карл му се обади и поиска среща. Ако беше пристигнал по-рано, може би щеше да успее да спаси младежа. Вместо да го открие в локва кръв.
— Аз съм убивал, Холи. И ти го знаеш.
И то не само психопата инкуб, който я беше нападнал в уличката зад „Парадайз Фаунд“.
— Никога не съм претендирал за ролята на доброто момче на бял кон.
Той не приличаше на Гит или на Брукс, които се опитваха да направят света по-добър, като пращаха в затвора лошите.
Найл имаше друга представа за справедливост.
— Но никога не съм убивал невинни.
Устните на Холи трепнаха в намек на усмивка. И, проклятие, трапчинките ѝ отново се появиха.
— О, Найл, аз зная, че не си добро момче. Знаех го от самото начало.
Но все пак беше дошла в бърлогата му. Ухаеща на страх и грях. За да го изкуши.
— И не ти вярвам, Найл — добави тя.
Добре!
— Не бях там, за да нараня Карл — беше настъпило времето на истината. — Аз бях там, за да му помогна.
— Как?
— Някой го преследваше. Карл искаше защита.
Той все още можеше да чуе гласа на младежа: „Т-той… ме следи, Найл. Име дебне…“
— Почакай! Ти си знаел, че Карл има неприятности? Каза ли за това на Гит? Ако някой е…
— Мъртви са два демона — изрече Найл студено и равно. — Това не е за полицията. Това е моя работа.
— Защо? Ти, какво? Да не си съдия, съдебен заседател или палач за демоните в този град? Я, стига, ти…
— Да, точно така — пресече гласът му тирадата ѝ, с което направо я накара да онемее.
— Найл… — Холи разтърси глава. — Дори не се опитвай да ме предупредиш за последствията, ако не спра да разследвам този случай, разбра ли? Наясно съм, че си маркирал територията си, но те ми бяха приятели. Доверяваха ми се. И аз не смятам да се отказвам от това разследване, докато не открия кой ги е убил.
Найл го знаеше. И освен това знаеше, че за Холи беше прекалено късно да излезе от този случай.
— Скъпа, ти си свързващото звено между тях.