Което той щеше да използва за лични облаги.
Тя просто преглътна, без да отговори, и демонът разбра, че Холи сама беше стигнала до този извод. Двама мъртви информатори. Един опит за прегазване. Трябваше да бъде сляпа, за да не види връзката.
— Холи, убиецът те следи.
Тя не отрече думите му.
— Единственият въпрос е… защо?
Тя не беше демон, но съществуваше вероятност да е разбрала нещо важно за света им; нещо, което би било по-добре да си остане тайна. Кой знае, в живота се случваше всичко!
— Искаш да кажеш, че ме преследва някой от Другите? — дишането ѝ се накъса. — Страхотно! И сега какво? Вампир ли е по следите ми? Полудял шифтър? Или…
— Смъртен.
Настъпи пълна тишина. След което…
— Би ли повторил още веднъж, моля?
— Карл каза, че го следи човек — само ако знаеше името на онова копеле… Но Карл беше нарязан на малки парчета, преди да успее да сподели нещо друго. — Този път убиецът е от твоите.
— Проклятие!
Хм… Кой беше казал, че чудовища могат да бъдат само демоните и върколаците? Подобни чудовищата живееха и у смъртните. И понякога хората се оказваха по-страшни от истинските чудовища. Много по-страшни.
Хол и се обърна и закрачи из стаята. Найл почти чуваше как въртяха мислите в главата ѝ. Въртяха се, и се въртяха… изведнъж тя се обърна и го прикова с поглед. Явно беше достигнала до някакъв извод.
— Не искам и занапред да бъда държана в неведение, Найл — в думите ѝ прозираше гняв. — Трябваше да ми кажеш още в самото начало.
Може би, но той също имаше проблеми с доверието.
— Мисля, че опитът да те прегазят е бил предупреждение.
Той не можеше да измисли друго обяснение. Ако убиецът искаше Холи мъртва, тялото ѝ щеше да бъде открито още вчера. Нарязано. До тялото на Сам.
Той стисна юмруци и някъде вляво от него се разби ваза.
— Какво...! О, боже, Найл, какво правиш? — Холи се затича към него, подмина го, клекна и посегна да събере счупените парчета. — О, страхотно! Това беше подарък от…
Той я хвана за ръцете, без да обръща внимание на счупените стъкла, изправи я и я притисна към себе си. Ноздрите му трепнаха, когато нежният ѝ аромат стигна до носа му.
Ако Холи се беше озовала в онази морга…
— Найл? — погледът ѝ го потърси и той се опита да потисне гнева си.
— Все още ли искаш да обединим усилията си по този случай? — Тя нямаше да може да издири убиеца сама. Щеше да ѝ се наложи да се подвизава и в двата свята; в този на смъртните и в този на Другите.
Тя само кимна объркано.
— Ти знаеш, че го искам. Аз нямам твоите връзки.
Но си имаше немалко свои. Беше поработила доста за смъртна, за да се добере до света, които беше скрит в мрака. Освен това, ако Найл беше прав, нямаше да им се наложи прекалено дълго да душат около демоните.
— Ти искаш моя свят. Аз искам твоя.
— Какво предлагаш?
Усещаше кожата ѝ под пръстите си нереално мека. Нежна. Можеше да я нарани, ако не внимава. Но с Холи, той щеше да внимава. Много да внимава. Найл щеше да спечели доверието ѝ, а с времето и… нея. Прекалено отдавна мисълта за Холи вълнуваше кръвта му. Време беше да потуши глада, който го терзаеше отвътре. И да спре убиеца. За щастие, той имаше чудесен план как да постигне и двете неща. Демонът сведе глава и устните му се озоваха на сантиметри от нейните.
— Кажи ми, Холи, имаш ли желание да получиш нов любовник?
Тя рязко издиша.
— Приемам го за „да“. Ченгетата и без това си мислят, че сме двойка.
Нека продължават. Идеално прикритие.
— Така ще можеш да общуваш с демоните и да ги разпиташ какво знаят за Карл и Сам.
И нито един демон в Атланта нямаше да посмее да я докосне, когато Найл я обявеше за своя.
— А каква изгода от съглашението ни ще извлечеш ти? — гласът ѝ беше станал дрезгав.
По дяволите! Много сексуално.
Той определено щеше да се сдобие с повече фантазии. И по-силна възбуда. И може би, само може би, щеше да осъществи мечтата си от последните месеци — да вкара Холи Щорм в леглото си. А ако разиграеше картите си както трябва, можеше да хване и убиеца.
— Повярвай ми, няма да остана без награда — засега това беше всичко, което възнамеряваше да каже.
Сведе поглед върху устните ѝ. Страхотни устни. Особено много му харесваше долната. Искаше да я целуне. И да я вкуси. А той беше свикнал да взема онова, което желае. Затова ги завладя. В дълбока и страстна целувка. Устни и език. Желание. Страст. Глад. А тя беше толкова мека и нежна…
Холи също го целуваше със страст. И необузданост. Нямаше неувереност.
Членът на Найл — и без това възбуден — набъбна още повече срещу нея. Искаше му се тя да е гола. Желателно в близост до легло. Разбира се, можеше да я занесе и в спалнята. Да я съблече и облече в действия всичките онези свои мечти. Би било толкова лесно.