Дланите ѝ се опряха в гърдите му и ноктите ѝ се впиха в кожата му.
А може би нямаше да е толкова лесно, колкото си мислеше. Той повдигна глава. Все още усещаше вкуса ѝ върху езика си.
— Какво искаш от мен, Найл?
Всичко!
— Искам същото, което искаш и ти — да спра убиеца.
Той се насили да отпусне ръце и да отстъпи крачка назад. Не му се искаше да я притиска. Или да я нарани.
Тя със сигурност беше усетила възбудения му член по време на целувката им и беше наясно, че тази негова възбуда беше свързана с нея. Но въпреки всичко, Найл отстъпи. Макар и временно.
— Така че, какъв е твоят отговор, любима? Искаш ли да половуваш с мен?
— Да — веднага отвърна Холи. — Но правим това заедно, демон, ясно ли е? Повече никакви тайни и лъжи. Действаме заедно.
Найл не смяташе да дава обещания. Целият му живот беше построен върху тайни и лъжи.
— Тогава, добре дошла на тъмната страна, Холи.
И щеше да е по-добре да се приготви за дълга и груба езда.
Глава 5
Разбиването на ключалки и проникването с взлом никога не е било в списъка с желанията на Холи за добро прекарване на вечерта. Истина беше, че когато навърши осемнайсет, се срещаше с момче, което току-що беше излязло от затвора за непълнолетни и точно това момче я научи на няколко трика с шперца. Или казано по-точно — на основата на занаята. Макар че сега, тя просто нямаше избор.
— Повтори ми още веднъж — прошепна Найл. — Какво, по дяволите, правим тук?
„Тук“ беше на стъпалата на малката тухлена къща в покрайнините на Атланта. Холи беше идвала тук веднъж, заедно с Карл Бронкс.
— Това е къщата на родителите на Карл — погледът ѝ отново обходи улицата. — Те се преместили преди няколко години и я оставили на Карл. Той имаше квартира в центъра на града, но понякога обичаше да отсяда тук.
Тя си спомни за тази къща на „Сикамор стрийт“ секунди преди началото на вечерния репортаж на новините. Досети се, че ченгетата най-вероятно първо ще претърсят квартирата на Карл в центъра, а не този дом, така че имаше голяма вероятност двамата с Найл да направят тук същото първи. А и полицията можеше изобщо да не знае за тази къща.
Холи си пое дълбоко дъх. Чувстваше се добре. Мускулите ѝ не бяха толкова напрегнати. По-голяма част от синините и драскотините бяха изчезнали. Китката беше престанала да я боли, така че — да, можеше да каже, че се чувства дяволски добре. За щастие, винаги се възстановяваше бързо. Беше проспала по-голямата част от деня и докато го правеше, се измъчваше от кошмари за Сам. Всеки път, когато се събуждаше стреснато и с вик върху устните, тежката дрямка отново я потапяше в света на кръвта и страха. Тя не можеше да се избави от мъртвия дори в съня си.
След излъчването на новините Холи позвъни на Найл и каза, че има нужда от помощта му. Защото, ако възнамеряваш да проникнеш в дома на мъртвец, и като се вземе под внимание всичко онова, което се случваше в града, тя имаше нужда от някого, който да я прикрива. А кой щеше да подхожда най-добре за тази роля, ако не нейният всемогъщ демон?
Найл дойде да я вземе и я откара там, където тя му каза. И ето сега демонът стоеше до нея на каменните стълби пред входната врата на къщата на Карл. Тя повдигна килимчето пред нея с надежда да намери резервен ключ.
— Скъпа, ако искаш да влезеш, единственото, което трябва да направиш, е да кажеш… — думите леко прошумоляха покрай ухото ѝ.
Тя потръпна. Трябваше да е от студ. Нощният въздух определено беше леден. Разбира се, че беше от студ. А не от сексуалния глас на мъжа.
Холи сложи ръцете си на кръста.
— Е, добре, демон, казвам.
Найл погледна към вратата. И присви очи. Тя отново усети онова странно сгъстяване на въздуха. Същото, което усети и в полицейския участък. И което долови секунда преди вазата, подарък от майка ѝ, да се разбие.
Дочу се тихо прищракване и вратата се отвори.
— Готино! — Този път Холи наистина го мислеше. Да, демоните определено можеха да бъдат много полезни. Тя направи крачка напред… и усети как Найл я стисна за рамото и я дръпна назад.
Смръщила вежди, Холи се обърна и го изгледа заплашително.
— Силен демон — каза той и заби пръст в гърдите си. След което посочи към нея и поясни: — Човек.
Тя изръмжа, но позволи на големия и зъл демон да влезе първи. Ако там наистина се криеше някой психопат с голям нож, тя щеше с огромно удоволствие да отстъпи и да позволи на демона от десето ниво да поеме удара върху себе си. Все пак, майка ѝ не беше отгледала глупачка!