И тя веднъж се беше озовала на неговото място. Във властта на демон. Беззащитна. Подобно на марионетка.
— Найл…
— Той не трябва да ни запомни — след което продължи по-меко — когато ченгетата дойдат тук, може да ни опише.
Проклятие, тя знаеше, че Найл беше прав! Но това не означаваше, че харесва случващото се.
— Не му причинявай болка.
Последва леко кимване от страна на демона.
— Ти не си ни виждал. Никога!
Мрачният му и пронизващ глас изпълни нощта.
Мъжът не помръдна.
Двамата бавно продължиха към джипа, с който бяха дошли тук, докато старецът продължаваше да стои неподвижно с оръжие, насочено към земята.
Холи седна на седалката и Найл затвори вратата след нея. След което се обърна към мъжа и му нареди:
— Върни се вкъщи! Наспи се и забрави, че тази вечер изобщо си излизал.
Мъжът послушно се обърна, насочи се към оградата от храсти, и се скри от погледа им.
Холи въздъхна.
Найл мълчаливо седна на шофьорската седалка до нея.
Тя не издаде звук.
Демонът включи двигателя и джипът ги понесе напред.
* * *
Мамка му!
Найл спря пред сградата на телевизионното студио. Холи седеше на седалката до него напрегната и неподвижна като статуя. Не беше го погледнала дори веднъж, след като потеглиха от „Сикамор стрийт“.
— Не съм го наранил.
Във всеки случай не и физически. Да, той беше насочил цялата си мощ към мъжа, беше нахлул в съзнанието му и го беше лишил от волята му. Навярно, това можеше да се сметне за вреда върху психиката му, но Найл просто нямаше избор. Беше дяволски уплашен, когато видя дулото на оръжието, насочено към Холи. Инстинктът му беше сработил и той, без да се колебае, се беше възползвал от силата си.
Проклятие! До срещата си с нея той никога не беше изпитвал съмнения в действията си.
— Не можех да му позволя да си тръгне просто ей така, той ни видя и…
Найл беше чул стъпките на мъжа; просто съсед, решил да провери къщата. Вероятно беше видял джипа му и се беше разтревожил. Опита се да ги измъкне от къщата на Карл, преди мъжът да ги забележи, но… Беше прекалено късно.
— Зная.
Гласът на Холи беше безжизнен. Пръстите ѝ обвиха дръжката на вратата.
О, по дяволите! Той почти усещаше леда, звънтящ във въздуха.
— Нямах избор!
— Зная.
Отново глас, който подхождаше повече на привидение. Но не на Холи. Не и на неговата Холи. Найл стисна волана с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
— Аз не съм като онова копеле.
Копелето, което беше проникнало в съзнанието ѝ и направи така, че собственото ѝ тяло да я предаде. Психясалият изрод, който се опита да я убие пред очите на Найл.
— Ти не знаеш какво е… — тя най-накрая го погледна —… когато някой друг те контролира…
Да, не знаеше. Защото още не се беше родил някой достатъчно силен, за да го направи.
„Тя го направи!.“ — долетя тих шепот някъде от дълбините на съзнанието му, но Найл го игнорира. Искаше му се да я прегърне, да я вземе в обятията си и да я накара… да му вярва.
Не, това няма как да стане!
— Искаш ли да излезеш? — и Найл нямаше предвид от джипа му. Ако жената всеки път подвиваше опашка и се криеше, когато нещата загрубееха, партньорството им нямаше шанс.
Животът му никога не е бил гладък.
Може би журналистката не беше толкова твърда, за колкото я мислеше.
Холи присви очи. Страхът ѝ почти изчезна и на негово място заискри гняв.
Колко мило!
— Знаеш какво искам.
Правосъдие за двамата демони, които познаваше и които изгуби.
— И ти знаеш правилата, по които играя.
Ако искаше да се придържа към човешката си линия на поведение, трябваше да се погрижи да получи поддръжката на Брукс.
Холи изскърца със зъби.
— Това не е игра, Найл! Става въпрос за живи хора. Извини ме, че не съм толкова студена и безчувствена като… — Тя се запъна и недовърши.
Но Найл прекрасно знаеше какво щеше да се отрони от устните ѝ: като теб!
После поклати глава и отново заговори:
— За мен хората не са без значение. Ще се ядосвам. И да, понякога ще се плаша.
Разкопча предпазния си колан и се наведе към него.
— Но трябва да си наясно само едно: аз няма да се откажа! Улови ли мисълта ми?
Не, все още не. Но много скоро се надяваше да улови нея.
С пламнали очи, порозовели скули и развълнувано дишане, Холи беше дяволски красива; една много силна жена. Преди години Найл беше осъзнал, че само силният може да разбере, че страхът има място в този живот и… как да продължи напред, дори ако този страх се извива в него като истинско чудовище.