Много бавно той разтвори пръсти и пусна волана. Тя беше толкова близо. Затъмненото купе на джипа и тъмнината отвън създаваха около тях аура на интимност. Найл прокара външната част на дланта си по скулата ѝ и усети топлината, която сгряваше кожата ѝ.
Холи не трепна, но зениците ѝ леко се разшириха. Едва-едва. И не от страх. Беше време да разбере какво я очаква.
— Преди да приключим с това, ти ще бъдеш моя, скъпа.
Гола и необуздана в леглото му. Плът до плът. И буквално разтърсващо ги удоволствие.
Той очакваше протести. И думи от типа, че хората не винаги получаваха онова, което желаят. Майната им! Винаги се беше различавал от останалите. И сега желаеше Холи така, че жаждата го караше да полудява; нещо, което никога досега не му се беше случвало. Дори и с Нина. А тя беше сукуба. И едва не похити сърцето му преди години. Той уби заради нея. В него нямаше нищо добро или благородно. И Холи го знаеше. Тя беше видяла Ада, който той можеше да сътвори от нищото, но все пак беше решила да остане с него. И се опитваше да се приближи още повече, като го съблазняваше. А колкото до самоконтрола му, той определено нямаше да издържи още дълго.
— Може би — тя се наклони още малко към него, сякаш без да осъзнава опасността, докато въздухът пулсираше от едва сдържаната му сила.
Пръстите на Холи се придвижиха към бедрото му и дланта и се притисна към него. Членът на Найл потръпна и се втвърди още повече. Тя облиза устни и връхчето на розовия ѝ език се показа.
— А може би ти ще бъдеш мой.
Пулсът барабанеше в ушите му. Изкушението беше прекалено голямо. Тя трябваше да е наясно, че демоните не умееха да се противопоставят дълго на изкушенията. Поне тази част от слуховете за тях беше истина.
Ръцете на Найл се обвиха около нея и той се впи в устните ѝ. О, тези нежни устни. И палав език. Целуваше я диво и необуздано. Защото беше точно такъв. Но тя по нищо не му отстъпваше.
И точно Холи беше тази, която се премести върху него. За секунда се откъсна от устните му и изруга, когато се удари в скоростния лост, но след това отново се притисна към тях. Краката ѝ се наместиха около хълбоците му, гърбът ѝ се опря във волана и тя се притисна към възбудения му член.
Сексът в автомобил не беше в негов стил, но Найл не смяташе да протестира. С Холи беше съгласен на всичко. Пръстите му се плъзнаха под ръба на ризата ѝ и погалиха копринената кожа отдолу. Той беше опиянен от кожата ѝ. Толкова нежна. Покрита с лек аромат на лавандула. Харесваше му да я докосва. Искаше му се да я усеща отново и отново. Много повече от това.
Езикът му нахлу в устата ѝ. Той съблазняваше, като едновременно с това се опияняваше, докато пръстите му се плъзгаха по кожата и се притиснаха до дантеления ръб на сутиена.
Найл нямаше търпение да го свали и да махне ризата. Холи продължаваше да се отърква у него. Тялото му беше разтърсено от преминалата през него тръпка. Толкова близо до рая.
Главата ѝ се повдигна и тя се откъсна от устните му. По дяволите!
— Найл…
Когато една жена произнася името на мъжа едва чуто, с дрезгав и страстен стон така, сякаш изнемогва от страст и желание, тя можеше просто да го сломи.
Да сломи него.
Той обхвана гърдите ѝ през тънката дантела на сутиена и твърдите ѝ зърна се опряха в дланите му. Искаше му се да впие устни в тази възхитителна плът. Имаше нужда да я опита. Да я оближе и смуче, докато не я накара отново да стене името му.
А след това да го повтаря отново, и отново…
Холи отметна глава назад и му предложи бледата плът на гърлото си. Той нямаше търпение да я вкуси там. Прокара език по врата ѝ. Пулсът ѝ се ускори, когато устните му се притиснаха към кожата ѝ. Демонът я одраска леко със зъби и промуши пръсти под тънката дантела на…
…Някой почука по стъклото на шофьора.
Найл продължи да я ласкае. С език, зъби и…
— Проклятие! — Холи се изтръгна от ръцете му и се измести на седалката до него. Стъклата на джипа бяха запотени… Хм, не беше правил подобно нещо, откакто навърши седемнайсет.
Почука се още веднъж. Този път по-настоятелно.
Проклятие! Някакъв неизвестен беше съсипал най-добрите му петминутни натискания за цяла седмица. Това го раздразни неимоверно.
Найл завъртя ключа на джипа и щракна с пръсти. Прозорецът започна бавно да се спуска надолу. Мъж в униформата на охрана погледна в купето, като светна с фенерчето си.
— Човече, това не е шибаният булевард на срещите! Това е паркингът на „Нюз Флаш Файф“ и… ъ…, госпожице Щорм? Вие ли сте?