Холи се закашля и отметна косата си назад.
— Привет… хм… Стив.
Светлината на фенерчето блесна право в очите ѝ. Тя трепна и ги прикри с ръка. Найл само присви очи и фенерчето с трясък падна на асфалта.
— Моят… приятел ме докара дотук, за да прибера колата си.
„Приятел“ беше прекалено слабо определение. Предпочиташе „любовник“. Да, явно имаше над какво още да поработят. Охранителят се беше появил в най-неподходящото време, но затова пък към историята им започваха да се добавят и факти. Сега никой нямаше да задава въпроси, ако Найл се появеше в сградата на канала.
Младият мъж — Стив — също се оказа демон. Найл виждаше през защитната му магия. За съжаление, не можеше да използва силата си върху него, но това не беше от значение. Затова само се усмихна.
— Не можех да си тръгна, преди да я целуна.
Мъжът изсумтя, след което тихичко подсвирна.
— Найл? Прок… Не очаквах да те видя тук.
Да, където и да отидеше, навсякъде го познаваха. Понякога това помагаше.
— Госпожице Щорм, трябва веднага да излезете от колата.
Но понякога пречеше. Найл повдигна вежди.
— Проблем ли има?
Младежът преглътна и адамовата му ябълка рязко подскочи.
— Н-не.
— Добре!
Холи отвори вратата и заобиколи. Светлините на фаровете я очертаха ясно.
— Благодаря ти за загрижеността, Стив. Сега вече ще тръгвам за вкъщи.
Охранителят отстъпи крачка назад и Холи добави:
— Найл, ще се видим после.
О, изобщо не трябваше да се съмнява.
След като кимна за довиждане, Холи се обърна и се насочи към колата си.
— Тя е смъртна — шепотът дойде от страна на Стив, докато той се навеждаше за фенерчето.
Найл отново повдигна учудено вежди.
— Има ли значение?
Върху скулите на младежа си пролича как той стиска зъби, преди да изрече:
— Холи Щорм, тя… тя е порядъчна. Изобщо не прилича на глупаците, които просто обичат да се гледат по телевизията.
Добре. Все пак беше решил да го предупреди.
— Не се притеснявай за Холи. Тя е моя грижа.
Охранителят прибра фенерчето в калъфа на кръста си.
— Точно от това се страхувам — след което се обърна и се отдалечи.
Холи се беше качила в колата си и стоповете ѝ светнаха, докато маневрираше, за да обърне. Найл извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране. Отсреща му отговориха след втория сигнал.
— Всичко ли е както е уговорено? — попита той, докато проследяваше с поглед малката спортна кола на Холи.
— Да, сър.
Тя забави малко, след което зави наляво.
— Убедете се, че се е прибрала и я охранявайте до сутринта.
Нямаше нужда Холи да знае. Тя нямаше да разбере, ако наоколо се спотайваше някой, докато нещо не се случеше и тя нямаше нужда от помощ. Найл не обичаше нещата да бъдат извън контрол. Вече не.
Превключи на скорост. Все още нямаше полунощ. Нощта беше млада. Имаше предостатъчно време за лов. Този път щеше да поеме към най-мрачния район на града. Там, където демоните, сгушени в задимени стаички, бляскаха с изцъклени черни очи, докато наркотикът циркулираше из вените им.
Не само Сам търсеше забрава. Наркотичната зависимост беше истинският камшик за демоните. Найл не искаше Холи да влиза в тези стаи. А и той преследваше плячката си най-добре сам.
* * *
Шибани демони!
Беше се прикрил зад оградата, когато черният джип премина покрай него.
Той знаеше какво правеха вътре Холи и онова демоническо копеле. А в това, че Найл Лайпен беше демон, нямаше никакви съмнения.
Нечист.
Пръстите му се впиха по-силно в камерата.
Кой би си помислил, че Холи ще има такъв вкус за злото? А той смяташе, че я познава толкова добре.
В крайна сметка кучката щеше да си получи онова, което заслужава.
Както и Найл.
Човекът е бил създаден по образ и подобие на Бог. Мястото на демоните беше единствено в Ада.
А той ги изпращаше точно там. Един по един…
И парче по парче, ако е необходимо.
Глава 6
Да отрича, че направо се гърчи от желание към демона нямаше никакъв смисъл. А такова нещо не ѝ се беше случвало от… от времето, когато се срещаше със Зак. Не че беше изпитвала толкова силно желание към доктор Захария Хол. Не, той просто ѝ беше интересен; достатъчно интересен, за да се сгоди за него. Каква глупава грешка. Погледът ѝ се стрелна към лявата ръка, където отдавна отсъстваше пръстенът с диамант.
О, да, много глупаво.
Тя беше захвърлила пръстена в лицето му през онази последна съдбоносна нощ, когато реши да изненада годеника си в кабинета му. И го беше заварила на колене между разкрачените крака на една от студентките му.