Задник!
Хол и изскърца със зъби. Найл изобщо не приличаше на Зак. Нито. Капка. Зак изглеждаше толкова надежден и уравновесен. А всъщност беше само едно лъжливо копеле.
Нямаше начин Найл да бъде наречен надежден при никакви обстоятелства. И това дори ѝ харесваше. Тя…
— Хм, Холи?
Тя премигна и откри, че пред нея стои Мак и внимателно я наблюдава. Между гъстите му вежди се беше образувала бръчка. Докато работеше като водещ, той постоянно повишаваше глас на всички. Но онези времена отдавна бяха отминали.
— Скъпа, добре ли си? През последните две минути не спрях да повтарям името ти.
Аха, докато тя беше заета да се самосъжалява. Изправи се на стола и промърмори:
— Извинявай! Мислех си за един репортаж…
— Аха… — гласът му прозвуча като мечешко изръмжаване. — Добро момиче! — той се опря на вратата. — За какво си искала да ме видиш?
Холи нервно се размърда на стола.
— Аз…, да — след което с жест го покани да седне. — Мак, имам следа.
— Целият съм в слух — той прекоси стаята и се настани в стола пред нея. — Разказвай!
— Карл Бронкс…
— Младежът, заради когото едва не припадна пред камерата?
Добре де, можеше и да не ѝ го припомня, нали?
— Карл беше един от моите информатори.
Последва още едно мечешко изръмжаване.
— Както и този, когото полицаите откриха вчера — Сам Митерс.
Този път нямаше никакво ръмжене. Само гробовна тишина.
Тя въздъхна. Внимателният поглед на присвитите очи на Мак неведнъж беше развързвал езиците дори на губернатори. А точно сега беше насочен към нея.
— В какво си се забъркала?
Холи прехапа устни. С демоните. Интересно, дали Мак беше наясно със съществуването им? Той беше прекалено умен мъж; един от най-умните и проницателните сред нейните познати. Със сигурност се е усетил, че наоколо става нещо. Толкова искаше да го попита…
— Неприятности ли имаш? — заговори много тихо Мак.
— Аз не… аз не бях там, когато… когато са го… — нарязали. Не, не точно сега. — Бях тук. Ченгетата ме извикаха, за да идентифицирам тялото на Сам.
И точно сега не трябваше да мисли за видяното в моргата. Достатъчно беше, че кошмарната картина постоянно се явяваше в сънищата ѝ напоследък.
— И те подозират теб?
Разбираем въпрос.
— Може би.
Погледът му стана още по-внимателен. Холи едва се удържа да не се размърда нервно.
— Убийствата им са свързани, Мак, сигурна съм. Някой преследва такива хора и ги убива… И каквото и да си мислят ченгетата, не съм аз.
Нито пък Найл — тя беше сигурна в това.
— Искам да разровя тази история. Да видя, дали няма да…
— …изплашиш някого — довърши Мак и потърка брадичката си.
— Да.
— Ако изплашиш грешния човек, под прицела на убиеца може да се окажеш ти.
Да, тя го знаеше.
— Тези хора заслужават справедливост.
— Това е работа на полицията — пръстите на Мак почукваха по края на бюрото ѝ. Той постоянно правеше така, когато се замисляше над решаването на някой проблем.
— Полицията търси убиеца на грешното място. Следата може да изстине. Искам да направя пряк репортаж.
— За какво? Ние вече правихме репортажи за убийствата…
В които не се спомена за връзката между тях. Нито колко са зверски.
— Просто ми дай време пред камерата — в гласа ѝ нямаше отчаяние. Е, може би малко.
Мак въздъхна.
— Полицията все още не е направила изявление.
Не, те изобщо не планираха да го правят. Холи знаеше, че полицейското управление щеше да покрие тази история, докато все още беше лесно да се направи. Защото не бяха като онези гръмки убийства, чийто отзвук преди няколко месеца премина като цунами през града.
Тя потрепери.
По-напред по коридора имаше празен кабинет, който беше опустял точно по това време. Всеки, който преминеше по коридора покрай тази врата, която винаги стоеше затворена, го побиваха тръпки.
— Накарай ги да ти дадат официално интервю — пред камерата — и ще можеш да излезеш с предаване по всяко време.
Холи се усмихна.
— Благодаря ти, Мак! — разбира се, това щеше да бъде дяволски сложно, но тя се държа прилично с ченгетата, така че беше техен ред да играят прилично с нея. — Няма да съжаляваш…
— По-добре да си права!
На вратата се почука и Холи вдигна глава.
— Ким? Какво има?
В рамката на вратата стоеше една от стажантките — стройна, млада и привлекателна. Холи знаеше, че макар и само на двадесет и две, момичето пред нея, което сега държеше жълт плик в ръката си, го очаква светло бъдеще.