Повдигна бележката.
— Името ми е Марк.
Холи беше на път да започне да ръмжи.
— Ако Найл иска да уволни някого за това, кажи му, че аз съм този, който го заслужава — и той разтри хартията между пръстите си.
Тя посегна към нея.
— Не още — и барманът отдръпна ръка. — Трябва да те предупредя за правилата на играта на това място.
В крайна сметка Холи реши, че ще го удари с юмрук по лицето.
— Ти отиваш там или да си поиграеш… или да станеш нечия играчка.
Най-накрая успя да измъкне така желаното късче хартия измежду пръстите му, след което изрече:
— Това вече съм го чувала някъде — това беше правилото и в „Парадайз Фаунд“. — Тези думи някак си не успяха да ме задържат далеч от вашия клуб, няма да ме удържат и от следващия.
Насочи се към изхода, докато четеше адреса. „Монтлиф стрийт“ — шикарна улица, която нямаше изход.
Зад гърба си чу смеха на Марк.
— Госпожичке, ама че нощ ти предстои. Бих я нарекъл адска.
* * *
Високата и елегантна къща на „Монтлиф стрийт“ се извисяваше зад огромна каменна порта. Сградата се намираше между други две подобни на нея сгради, всяка от които беше по-голяма от тази на „Нюз Флаш Файф“.
Холи не знаеше що за адрес ѝ беше дал Марк, но изобщо не очакваше да се озове сред такъв разкош. Тя паркира малко по-надолу по улицата и се насочи към вратата, до която имаше охрана с униформа. Мъжете носеха прилепнали по тялото панталон и риза, излъскани обувки и широкополи шапки. Те с жестове поканиха наближаващия автомобил и вратата се отвори. Холи се опита незабелязано да се промъкне вътре, но не успя.
— Не мърдай!
Мъжът, който извика, насочи електрошокера си към нея и тя замръзна на място.
— Дойдох, за да се срещна с приятел — и тя кимна към дома. Сега сградата се виждаше много по-добре — огромна къща в колониален стил с бели колони и извито стълбище.
Някой явно имаше прекалено много пари.
Охранителят с електошокера се приближи и я подуши.
— Човек — шепотът беше толкова тих, че тя едва го долови.
Другият охранител, който стоеше най-малко на десет крачки от тях, кимна.
Косъмчетата по врата на Холи настръхнаха.
— Защо си тук?
По дяволите, нима не им беше обяснила защо трябваше да попадне в този дом, излязъл сякаш от епохата на Скарлет 0‘Хара?
— Трябва да се срещна…
— Защо? — настойчивостта, с която охраната изискваше отговор беше… плашеща.
Холи си спомни за предупреждението на Марк. О, проклятие! Това трябваше да бъде някаква шпионска глупост от типа „парола-отговор“, що ли?
— Ами… да поиграя?
Електрошокерът вече не беше насочен срещу нея.
— Тогава се забавлявай добре.
Това беше много съмнително.
— Може би няма да те използват прекалено много.
А може би тя нямаше да се върне тук с целия си екип и да покаже физиономията на този задник на цяла Атланта.
— Вечеринката е в разгара си — измърмори охранителят. — Надявам се да харесваш кръв.
„Не особено“, помисли си тя.
* * *
Холи!
Найл застина, без да сваля поглед от червените коси на жената, която вървеше към къщата. Той познаваше тези къдрици; навсякъде би ги разпознал.
Мамка му!
Какво, по дяволите, правеше неговата репортерка на най-грандиозната и кървава вечеринка в цяла Атланта?
Смъртна жена… Та тя ще се превърне в нечия закуска още преди да е успяла да пресече хола на първия етаж. И това щеше да го принуди да забие кол в гърдите на вампира. Или може би на десетки вампири.
Проклятие!
Найл беше дошъл тук в търсене на информация. И да разбере какви мрачни слухове се носеха около убийствата на демоните. Тук нямаше място за смъртни. Не и за такива като нея.
Стисна юмруци, докато гледаше от прозореца на третия етаж как Холи се приближава. „Върви си!“ — думите преминаха през съзнанието му, но Найл не се възползва от принудителното внушение. А би могъл. И то с лекота. Холи беше достатъчно близо, за да може да я контролира. Той само трябваше да ѝ внуши и тя щеше да се обърне и да си тръгне, поклащайки съблазнителното си дупе…
Не. Нямаше да го направи. Не и с нея. Тази жена определено го правеше слаб. И беше време да се избави от всичките си мисли за нея.
Ако вампирите не го стореха първи.
Той се втурна надолу по стълбите.
* * *
Когато входната врата на къщата се отвори, металният мирис на кръв буквално я зашлеви през лицето.