Холи отметна глава назад и широко отворените ѝ очи отново се взряха в демона. Лицето на Найл се беше превърнало в застинала маска, а черните му очи блестяха.
— Какво пишеше на бележката?
— Нечистите ще умрат.
Косата ѝ се разпиля от повей на вятъра, който преди минута не съществуваше.
— Мисля, че ти си следващият в списъка на онзи психопат! — копелето само дето не беше нарисувало мишена върху него. — Аз трябваше да те намеря и да се убедя…
Тя спря.
Едната черна вежда на Найл се повдигна.
— Да се убедиш в какво?
— Че си добре.
Веждата му се отпусна, но върху челото му се появиха бръчки.
— Ти си се притеснила за мен?
Тя се хвърли с главата напред.
— Да! — истина беше. Забеляза проблесналата в очите му изненада. Какво? Нима никой друг не се беше притеснявал за него? — Няма значение колко си силен. Ти все пак можеш да бъдеш ранен… или убит.
Холи не искаше дори да си го помисля. Ноктите ѝ се забиха в раменете му.
— Копелето ни е следило. И аз няма да му позволя да те превърне в следващата си жертва.
Намек на усмивка пробяга по устните на Найл.
— Това е смъртоносно.
— Да, изродът наистина е сериозен, но аз…
— Не той. Ти си смъртоносна.
Тя не знаеше как да реагира. Смъртоносна? Все още никой не я беше наричал така.
— А това много ми харесва.
И кой би се съмнявал?
— Ако нашият… приятел… ни е следил и е направил тези снимки…
— Било е миналата нощ. На паркинга на „Нюз Флаш Файф“.
Убиецът се беше приближил прекалено близо до тях. Найл я стисна по-здраво в обятията си.
— Ако този задник ни е следил снощи… — погледът му се впи в очите ѝ. — Защо смяташ, че не го прави и в момента?
Дишането на Холи за миг спря, докато сърцето ѝ запрепуска като лудо.
По дяволите! Той наистина можеше да ги следи. И да ги наблюдава през цялото време.
А ако това беше така, значи тя беше довела онзи изрод право при Найл.
Глава 7
Холи внезапно пребледня и той изруга.
— Смяташ ли, че ме е проследил? — в гласа ѝ прозвуча неприкрит ужас.
Нямаше смисъл да я лъже.
— Вероятно — а може би негодникът следеше него. — Във всеки случай, копелето ни съобщи, че играта е започнала.
— И че ти си следващата му жертва.
Или тя.
Не, в това нямаше смисъл. Нечистите, за които се споменаваше в бележката, това най-вероятно се отнасяше за демоните. Нито един смъртен не беше толкова зверски накълцан на парчета. Единствено демоните. Така че, да. По всичко изглеждаше, че явно Найл беше изтеглил печелившия билет.
Какво пък. Нека копелето да направи опит да се приближи. И да се пробва да го убие.
— Цветята умират — тъжно прошепна Холи. — Найл, спри. Те бяха единственото най-хубаво нещо тук.
Той дори не беше забелязал, че е отслабил контрола над силите си и моментално се концентрира. Отпусна ръце и отстъпи още по-назад в тъмнината. В трепкащата светлина можеха да се видят опадалите розови листа.
Мъртви. Да, той беше добър в убиването.
А след като едно нещо беше мъртво, нямаше начин да го върнеш обратно.
Найл погледна безпомощно към Холи.
След като нещо е мъртво…
Не!
Холи може и да не е демон, но някой вече беше направил опит да я убие тази седмица. Той нямаше да ѝ позволи да рискува. Нея също я имаше на снимката. А ако убиецът изведнъж решеше, че тя се навърта прекалено често около демоните? И ако в болния му мозък тя вече се беше превърнала в нечиста?
Може би трябваше да открие копелето и сам да го нареже на парчета?
Холи го докосна по лицето и той едва се удържа да не трепне. В докосването ѝ нямаше никакъв сексуален подтекст, но на Найл му харесваше тя да е близо до него. Чувствените ѝ устни бяха най-голямата съблазън, с която се беше сблъсквал през последните години.
— Всичко е наред — прошепна тя. — Това са само цветя, Найл.
Още не беше изрекла думите, а той видя как в очите ѝ проблесна спомен. За друга нощ. И друго място. И друг изблик на силата му.
Но тогава в краката им лежаха не почернели листа, а овъгленото тяло на мъж.
Негодникът възнамеряваше да убие Холи. Така че той нямаше друг избор.
Тя не отдръпна ръката си, макар Найл да очакваше да го стори. Спомените бяха все още в очите ѝ и тя беше наясно на какво е способен. И какво беше направил.
— Аз така и не ти благодарих — продължи тихо Холи. — Онази нощ вие с Кара спасихте живота ми.
Като отнеха друг.
— Не е нужно да ми благодариш.
— Аз… мисля, че трябва.
— Не ме превръщай в герой — ето какъв нямаше да бъде никога.