— Няма да допусна подобна грешка — стори му се, че устните ѝ се присвиха в намек за усмивка. Найл дори можеше да се закълне, че видя появилата се за миг трапчинка върху лицето ѝ. — Но ти не си и безсърдечен злодей.
Дали не беше? Понякога дори самият той не беше сигурен. Хвана я за ръката и я стисна. После каза:
— Трябва да вървим. Ако този кретен ни следи, тук не сме в безопасност.
Имаше само едно място, където Холи щеше да е в безопасност.
Домът му.
Леглото му.
Тя се обърна и погледна към зловещата къща.
— Трябва ли да се връщаме вътре?
— Не — придърпа я той за китката. — Зная друг изход. Да вървим.
Трябваше да махнат от това място.
Докато новият им приятел не се беше появил.
* * *
Оставиха колата ѝ там, където Холи я беше паркирала. Найл реши, че после ще позвъни на хората си и ще им каже да я откарат пред дома му, след като пообиколят през целия град, за да объркат онзи, който може би я следеше.
Холи се качи в автомобила на Найл и щом го направи, първите ѝ думи бяха:
— Къде отиваме?
— При мен — отговори с ръмжене той.
Бавната ѝ усмивка едва не спря сърцето му. Малко по-късно Холи прошепна:
— Добре.
Найл нямаше навик да води любовниците си вкъщи. Във всеки случай, не и в истинския си дом. За секс използваше апартамента над „Парадайз Фаунд“. А домът му… Домът му беше неговото убежище.
Но Найл искаше Холи в него.
Пътуваха към покрайнините на града. Той беше купил преди години парче земя, беше намерил архитект и беше построил дома, за който мечтаеше много отдавна… още когато беше подрастващ дрипльо, взиращ се в прозорците на модерните къщи.
Но това беше в един друг, шибан и отвратителен живот.
Холи едва не подсвирна при вида на гледката.
Найл премина покрай дебелата каменна стена и натисна бутона на дистанционното, за да затвори вратата зад автомобила. В края на алеята ги очакваше къща, която цялата блестеше от светлините отвътре. Не беше толкова голяма, колкото къщата в колониален стил. Беше двуетажна тухлена постройка, обгърната отвсякъде с балкон. До нея проблясваше водната повърхност на басейн. Шейсетте декара земя наоколо те караха да се чувстваш в уединение, макар целият район да беше осигурен — дори прекалено — от камери, датчици за движение и гардове, които знаеха как да охраняват и да останат невидими.
Тук щяха да са в безопасност. Тя щеше да е в безопасност.
— Това не съм го очаквала — пръстът на Холи почука по стъклото. — Това изобщо не е в твой стил.
Найл спря двигателя.
— А какъв е моят стил?
Тя бавно обърна глава към него, явно замислена над отговора.
— Нещо… нещо мрачно. Непристъпно.
Той се разсмя.
— Скъпа, повярвай ми, тук никой няма да ни обезпокои. Наистина е непристъпно.
— Нямах това предвид. Прозорците… — тя се запъна и поклати глава. Сградата имаше повече от петдесет прозореца. И той го знаеше, защото лично беше проследил за монтирането на всеки един от тях. — Няма никакви щори, сякаш искаш светлината да струи вътре.
“Искаш светлината да струи вътре!“ Найл застина. След което реши, че е време да смени темата на разговора. Той отвори вратата и заобиколи, за да помогне на Холи, но тя се беше справила сама.
— Найл…
— Доведох те тук, защото мястото е безопасно. Никой няма да може да се приближи дори на пет километра, без да бъде забелязан.
— Приятно е да го зная.
Демонът започна да изкачва стълбите, следван от Холи.
— Имам няколко спални за гости… — Найл отвори вратата и я пропусна пред себе си. Тя пристъпи вътре, след което се обърна и го погледна с дълбоките си, зелени очи.
— Няма да ми трябват — изрече спокойно тя. Посегна към ръба на тениската си и я повдигна. Изхлузи я през глава и я хвърли на пода.
Устата на Найл пресъхна.
— Ще спя в твоята.
В неговото легло.
Той не можеше да откъсне очи от гърдите ѝ. Закръглени и съблазнителни. Опънали тънката, полупрозрачна светлорозова коприна на сутиена ѝ. Проклятие!
— Любов моя… — Найл едва успя да си спомни кода на алармата и да го набере. — Нещо ми подсказва, че няма да можем да стигнем до леглото.
Диванът също щеше да свърши работа. Дори подът. Или по-добре до стената — той нямаше търпение да я обладае.
По дяволите, търпението!
И без това беше чакал достатъчно. Холи беше готова и сама го искаше… Членът му толкова беше възбуден, че притискането към дънковия плат му причиняваше болка.
Найл направи крачка към нея. Тя повдигна лице към него и той завладя устните ѝ. Вкара езика си в сладките ѝ дълбини, като едновременно с това ловко разкопча сутиена. Дръпна коприната надолу и простена, когато усети как твърдите връхчета на гърдите ѝ, подобно на камъчета, се притиснаха към мускулестите му гърди. Все още не се чувстваше достатъчно добре. Откъсна се от устните ѝ и погледна надолу, към розовите зърна — съблазнителни и сладки като бонбони и… не устоя; обви устни около лявото. Той смучеше. Целуваше. Облизваше. Дегустираше вкуса му и вземаше толкова, колкото можеше.