Устните на Холи се плъзнаха по врата му, започна да облизва кожата под тях. После го ухапа.
Членът му набъбна още повече.
Това беше чисто безумие. Не това беше начинът, не…
Той излезе от тялото ѝ, нахлу отново и започна да се движи в неистов ритъм. Бързо. По-бързо. Напористо. Струваше му се, че никога няма да му е достатъчно. Тясното ѝ лоно беше най-страхотното място на земята. Гърдите ѝ сякаш бяха създадени, за да го измъчват. А ароматът ѝ…
Найл стисна зъби, усетил как в гърлото му се заражда стон.
Невероятно, мамка му!
Холи беше притисната към стената от тялото му, докато ръцете му я задържаха неподвижна. С всяко негово движение пенисът му се плъзгаше все по-добре, като разтягаше влажната ѝ плът. Очите ѝ бяха затворени.
— Боже, Найл, това е…
Плътта ѝ го стисна здраво, когато оргазмът я погълна, а устните ѝ се разтвориха в безмълвен вик.
Най продължи да се движи. Без да спира, той продължаваше да нахлува в нея отчаяно желаещ да получи собственото си освобождение. Усети как Холи запулсира около него и как го навлажни още повече, след което просто изгуби способността си да мисли.
— Найл… — шепотът беше изпълнен със задоволство.
Това го накара да се взриви. Целият се стегна и се тласна в нея още веднъж, докато удоволствието го връхлиташе като приливна вълна.
Шибано безумие!
Притисна чело към това на Холи, обезсилен от полученото освобождение.
Точно това беше чакал толкова дълго.
Жената определено си струваше.
* * *
Кучката беше изчезнала. Както и шибаният демон.
Беше потеглила като луда от „Парадайз Фаунд“ и така беше успяла да се измъкне. Нима беше разбрала, че я следи? И то всяка нейна стъпка?
Той беше толкова внимателен. Беше се скрил и внимателно я наблюдаваше как излиза от сградата на „Нюз Флаш Файф“, а после я последва, когато тя се втурна към онзи проклет от бога клуб. Е, беше на две коли разстояние след нея, разбира се.
Холи Щорм. Той имаше такива планове за нея… още от самото начало.
Но тя успя да се изплъзне. И той почти ѝ се възхищаваше за това. Почти. Защото това много по-силно го вбеси.
Вдигна телефона и натисна бутона за бързо набиране. Един сигнал. Втори…
— Тя там ли е? — върнала се е вкъщи, за да не даде възможност на онзи демон да я докосва?
— Не.
Мамка му!
Значи, беше при него. Той вече се беше пробвал със системата за безопасност в дома на Найл и се беше уверил, че няма шанс да се промъкне вътре.
А и нямаше нужда. Той щеше да накара демона да дойде при него.
Демони… Кой би си помислил, че тези копелета наистина съществуваха?
Мерзки твари, изроди — ето, това бяха те!
Мрачни и извратени. Зли.
Те заслужаваха да бъдат изпратени на пътешествие в Ада.
И той беше този, който ще ги изпрати там.
Разбира се, след като се позабавлява малко с тях. И изясни какъв беше прагът им на търпимост към болката. И след като узнаеше всичките им тайни и способи да използват силата си.
Убиването на демони се оказа много по-лесно, отколкото очакваше.
Може би Найл щеше да бъде достоен противник.
А може би — не.
Можеше да се закълне, че когато разпори корема на копелето, и той щеше да започне да се моли за пощада, също като другите.
Устните му се извиха в насмешка.
Молби и… кръв.
Идеалната комбинация.
* * *
— Тази вечер тя беше в бара — изрече Кара Малоун и прокара пръст по гърдите на любимия си.
Тод Брукс рязко вдиша и притисна ръката ѝ.
— Кой? — в очите му бушуваше тъмен пламък, който тя много харесваше, и той означаваше само едно: мъжът я желаеше до безумие.
Кара обичаше погледа му. Единствено неговия. Затова облиза устни. Искаше ѝ се да го съблече и да го целува, но някакво смътно безпокойство не ѝ позволяваше да се отпусне.
— Холи Щорм. Появи се в „Парадайз Фаунд“ точно преди моето излизане на сцената.
Тод недоволно изсумтя.
— Защото се чука с Найл.
Тя премигна, а после се намръщи.
— Какво? Сигурен ли си?
Найл често си вземаше любовници сред смъртните жени. По дяволите, той пускаше ръка на всичко, което се движеше: вампирки, магьосници, демоници…
Но Холи Щорм… странно.
— Найл не обича журналисти.
Беше го повтарял десетки пъти. Наричаше ги паразити, а така не наричаше дори вампирите.
— Изглежда, че тази журналистка му харесва — Брукс целуна Кара по рамото.
Тя го отблъсна и без да се напряга, притисна гърба му към матрака. След което допря длан към гърдите му.
— Опитваш се да ме разсееш ли?