— Какъв ти е проблемът? Ти много добре знаеш, че аз…
— Видях очите ти, когато свърши, любов моя — милото обръщение не беше вече ласка, а по-скоро обида. — Стига си го крила!
Огледалото, което висеше до нощното шкафче, се разби на дребни късчета.
Холи тръсна глава.
— Това е невъзможно — думите се отнасяха не за огледалото, а за обвиненията. — Аз съм човек.
— Шибана лъжа!
В този момент Холи осъзна колко много опасности можеше да крие сексът с демон.
Найл прекоси стаята и я сграбчи за ръцете. Той явно губеше контрол. И го осъзнаваше. Не успяваше да чуе точните ѝ думите, с които му казваше, че е луд и че е разрушил онова, което е можело да се превърне в нещо голямо…
Гласът ѝ се заглушаваше от бясното туптене на сърцето му и яростния рев на душата му.
Демоните също имаха душа. И можеха да обичат. Тях също ги болеше.
В очите на Холи сега се преливаха изумрудените оттенъци, но той беше видял проблясването на мрака, когато лицето ѝ застина в екстаз.
По-черни от черното. Зеници. Ириси. Всичко.
Очи на демон.
Като неговите.
Така, както изглеждаха без защитата на магията.
Демоните бяха особено уязвими по време на оргазъм. В този момент силите им бяха нестабилни. И защитната магия можеше да изчезне за няколко безценни секунди.
Точно както се беше случило при нея.
„Водила ме е за носа! През цялото това време. Още от първата ни среща.“
Беззащитна смъртна? Как ли пък не!
Сигурно беше достатъчно силна, щом беше успяла да го заблуди.
А той много добре знаеше, колко опасни бяха силните демони. Знаеше го много добре.
Ами ако беше нагласено? Всичко. Карл. Сам. И ако тя просто искаше да се приближи по-плътно до него; да влезе под кожата му и да го направи следващата си жертва?
Мамка му!
Не е бил толкова дяволски вбесен, откакто…
Откакто беше навършил дванадесет; когато майка му го изхвърли от живота си, като го остави на счупеното стълбище на къщата на баба му. Майка му беше ужасена от него и от силата му и отчаяно се мъчеше да се избави от собственото си дете.
А той я молеше. И се оправдаваше. Но тя го остави с голяма кафява торба, пълна с дрехите му, и соления привкус на сълзи върху езика. След което си тръгна. Без да се обърне нито веднъж.
— Найл! — пронизителният възглас на Холи го върна в настоящето.
Той премигна и спомените за червените стопове на заминаващия по разбития стар път автомобил изчезнаха. Холи все още стоеше пред него; с бледно лице и подпухнали розови устни, втренчена в лицето му така, че между веждите ѝ се беше образувала бръчка.
— Пус-ни-ме!
Не, не и докато не изяснеше… Тя го ритна по крака.
Той изруга и я пусна. Що за нападение беше това? Демон не би…
— Извратеняк! — с бързо движение тя закрепи чаршафа към тялото си, подобно на римска тога. — Мислех си, че сме… Майната му на всичко — въздъхна тя дълбоко. — Не знам какви глупости говориш, но мога да ти кажа само едно: ти скапа най-страхотния секс, който някога съм имала.
Най-страхотният секс, който беше имала?
Думите ѝ изобщо не го успокоиха.
В неговия живот този секс също беше най-страхотният.
А той имаше с какво да сравнява.
Никой не можеше да се сравни с Холи. Удоволствието беше такова, че би могло да го разкъса на части. Ето защо толкова го заболя, когато видя истината.
Да, той беше овладял тялото ѝ. И в мрака на нощта му се стори, че беше успял да се докосне до нещо голямо…
Само за да разбере след това, че всичко е било една лъжа. И капан.
— Трябва да ти призная, че си много добра актриса — тя се беше промъкнала под бронята му, а той дори не го беше усетил.
— А ти си луд! — погледът ѝ обходи стаята. — Проклятие! Къде са ми дрехите?
Вероятно разпръснати навсякъде.
— Защо продължаваш да се преструваш? Играта свърши. Блестящият ѝ поглед отново се обърна към него.
— Не играя на никакви игри, задник! Между нас всичко свърши.
Намери полата си и я облече под импровизираната си тога. До вратата видя блузата си. Найл я беше донесъл през нощта, в опит да се покаже като джентълмен. Майната му на всичко! Тя не си направи труд да търси сутиена си, а изруга, нахлузи блузата през глава и просто пусна чаршафа, с който се беше загърнала.
После погледна към Найл и поклати глава.
— Мислех, че най-болезненото преживяване в живота ми беше тогава, когато намерих главата на годеника си навряна между краката на някаква студентка. По дяволите, Найл, ти току-що разкъса душата ми!
В очите ѝ блестяха непролети сълзи, а върху езика си усещаше привкуса на сол. После грабна обувките си и изхвърча от стаята.