Выбрать главу

— Не се заблуждавай, аз много добре знам какво видях в спалнята — когато тя лежеше гола и възбудена под него и само секунда я делеше от нахлуването му в розовата ѝ плът.

Тогава Найл я погледна в очите и светът буквално спря, за да се завърти след това отново в мъгла от кървавочервена ярост.

— Грешиш — дочу той тих шепот. — Аз щях да зная.

Найл повдигна ръката ѝ и притисна устни към пръстите ѝ. Беше прецакал всичко, беше се лишил от доверието ѝ и сега не знаеше как да оправи нещата между тях.

Дори само мисълта, че Холи го беше предала…

Това разби самоконтрола му и го накара да се отдаде на яростта на гнева.

— Не, любима… — сега това обръщение беше истинска ласка. — Нямаше да знаеш.

И точно в това беше проблемът.

*  *  *

Няколко часа по-късно Холи се мяташе насам-натам из кабинета си, като не спираше да превърта в главата си думите на Найл.

Демон. Мъжът наистина вярваше, че тя беше демон.

Ама че безумие!

Пълна нелепица. Нима не беше?

Но Найл не се шегуваше. Гневът, който беше зърнала в черните му очи, беше прекалено реален. И истински.

„Защото е смятал, че съм го водила за носа?“

По дяволите! Тя рязко спря. Това бе просто невъзможно.

О, боже господи… Ами ако беше истина?

Още от самото начало тя беше обсебена от мисълта за демоните, а „Парадайз Фаунд“ направо я изкушаваше.

Тяхното леговище. Дали защото беше демон?

Не, невъзможно!

Холи удари с длан по бюрото. Тя беше човек на сто процента. Чак до върха на маникюра си. Без значение какво си мислеше, че е видял Найл.

На вратата се почука.

Тя се стегна, вдиша дълбоко, за да се успокои, и се обърна.

— Ким, намери ли онези…

Но не Ким стоеше в рамката на вратата. Тя си мислеше, че стажантката е заета с издирването на записите от камерите за наблюдение от вчера, но от вратата не я гледаше симпатичната брюнетка.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — извика Холи и трепна от изненада.

И да, тя определено беше изненадана. Изобщо не беше очаквала да види доктор Захария Хол. Светла коса, сресана назад, златист, равномерен тен и сини очи, в които беше застинала усмивка. Той беше последният човек на земята, когото очакваше, или искаше, да види.

Усмивката на мъжа леко помръкна.

— Холи… ти не ми се сърдиш още, нали?

Тя едва не изръмжа. Разсъблечен годеник между краката на студентка оглавяваше хит-листата ѝ за лоши моменти. Копеле!

— Всъщност все още съм ядосана. И ще остана в това състояние през следващите… поне още двадесет години — защо, по дяволите, се беше довлякъл тук? След скъсването им той се беше опитал да ѝ се обади няколко пъти, но тя го беше отрязала. След което — слава на бога! — сметна, че Зак се е разкарал от живота ѝ. Искрено се надяваше той да се беше върнал към преподаването и палавите студентки, които бяха готови на всичко само за да получат отлична оценка.

Усмивката върху лицето му окончателно изчезна.

— Направих грешка. Сгреших един-единствен път.

Един път ли? Как ли пък не?

Тя изсумтя.

— Един път. Или двайсет — което според нея беше много по-близо до истината. — Това не е от значение. Аз приключих с теб.

Зак влезе в кабинета ѝ и затвори вратата зад гърба си.

Холи зяпна от изумление.

— Хм… Зак, нямам никакво желание да разговарям с теб — изобщо никакво.

— Съжалявам, че те нараних — думите му прозвучаха искрено, а в очите му светеше разкаяние.

Извинението на Зак силно се различаваше от онова на Найл. Толкова изгладено и излъскано. Никаква неловкост. Тази сутрин ѝ се стори, че думите на демона се бяха изтръгнали от него заедно с късчета плът по тях. Но сега нямаше подобно усещане със Зак. Всъщност Холи изобщо не му вярваше.

Докато на Найл… По-късно трябваше отново да се върне към това.

— Много съжалявам, че изгубих четири месеца от живота си с теб. Мисля, че сме квит — хм… да, една хладнокръвна кучка би казала точно това.

Е, нека я смята за хладнокръвна. А това, че можеше да я сметне и за кучка, я караше да се гордее.

Бръчките около очите му бяха станаха по-забележими. Зак не носеше очила днес; слагаше ги само когато четеше лекции. Но тя добре знаеше, според собственото му скромното мнение, разбира се, че с тях приличаше повече на учен. За Зак беше изключително важно да прави впечатление на умен и интелигентен професор.

Доктор Захария Хол преподаваше биология в Университета Мелрун в Атланта. Той провеждаше дните си или в занятия със студенти, които го гледаха със замечтан поглед, или беше зает с писане на не толкова нужни статии в научни списания; ако не чукаше студентки, разбира се.