Выбрать главу

Когато го видя за пръв път, Холи погрешно реши, че мъжът отговаря на всичките ѝ изисквания. Умен. Честен. Възпитан. Между тях не беше проблеснала искрата на привличането, но тя реши, че няма причина това да се превърне в непреодолима пречка за връзката им. И затова, по време на една вечеря в скъп ресторант, след като сервитьорите бяха отнесли остатъците от омара, тя прие предложението му. За съжаление, два месеца по-късно го хвана на „практическите занятия“ с негова студентка.

Нима можеше да му вярва?

— Бях уплашен, Холи — думите му отново звучаха искрено. Може би говореше истината?

— Влюбих се в теб. Прекалено бързо и силно. Не разбирах какво се случва с мен и…

Холи завъртя очи.

— Реши да се изчукаш с друга? Разбирам… — нямаше време за тази драма. — Послушай, не искам да си губя времето с обясненията ти. Аз просто… — просто не ѝ пукаше за него!

Въздухът рязко напусна гърдите ѝ.

Ама че работа! Истина беше. На нея не ѝ пукаше. Изправи рамене така, сякаш току-що се беше освободила от огромен товар.

— Зак, това беше преди няколко месеца. Аз вече се съвзех и започнах нов живот. Надявам се, ти също — ето, сега беше неин ред да се държи искрено.

Не като кучка. Или като не чак такава кучка?

Зак стисна зъби.

— Срещаш се с друг ли?

Дали все още се срещаше с Найл? След всичките му обвинения тази сутрин?

Ами ако беше истина?

— Аз…

На вратата отново се почука.

— Влез! — Холи беше готова да се зарадва на всеки, който прекъсваше срещата ѝ със Зак.

Показа се усмихнатото лице на Ким.

— Имаш пратка.

Само не още една. Всичко в нея се стегна.

Вратата се отвори изцяло и Ким внесе ваза с огромен букет червени рози. Наситеният им аромат изпълни кабинета.

Холи премигна.

— Ти видя ли кой…

— О, да-а-а — Ким сякаш не беше забелязала присъствието на Зак. — Сюзи беше на рецепцията, но аз успях бегло да го зърна. Такъв един сексуален, тъмнокос мъж със слънчеви очила…

Зак се изкашля, при което Ким подскочи. Значи, тя наистина не го беше забелязала.

Холи се изправи и взе букета.

— Благодаря ти, Ким.

Вазата беше прохладна. Найл сигурно беше донесъл цветята направо от цветарския магазин.

Ким едва забележимо кимна, преди да излезе, а тя постави вазата върху бюрото си. Сред кървавочервените рози имаше малък бял плик. Пръстите ѝ леко трепереха, когато посегна към него.

Червените рози винаги са били нейна слабост. Тя отвори плика и извади картичката.

— Значи наистина си имаш друг…

Уверени черни букви върху белоснежна хартия.

„Аз съм копеле, но ти и така си наясно с този факт.

Но дори не се досещаш за онова, което се крие

в теб и което се мъчи да излезе на свобода.

За разлика от мен.

Дай ми шанс да ти го покажа, любима.“

Пръстите ѝ смачкаха картичката.

Демон.

Нямаше как Найл да греши. Съдейки по слуховете, които тя събираше жадно из града, той беше най-мощният демон в Атланта. А от неговото внимание не би се изплъзнал фактът, че правеше секс с демон.

„Аз те видях!“

Холи затвори очи. Да можеше да затвори очи на всичко и да се престори, че нищо не е случило. Но ако…

Найл можеше да ѝ покаже един абсолютно нов свят, към който тя така отчаяно се стремеше още от самото начало; също като дете, допряло нос до витрината на магазин за играчки.

— Радвам се, че си срещнала друг — процеди през зъби Зак, но с неискреност. — Аз… няма да ти отнемам повече от времето.

Холи отвори очи и видя доктор Хол да излита като куршум през вратата.

*  *  *

Какво пък, Холи беше получила цветята и картичката му, така че следващата стъпка трябваше да бъде нейна. Тя можеше да го прати по дяволите или да се реши да се върне при него, за да разбере какви тайни се криеха дълбоко в душата ѝ.

— Трябва ми всичката информация за Холи Щорм — каза Найл на седящия пред него мъж. Магьосниците най-добре от всички надушваха всичко, което беше скрито. А Жил… той беше най-добрият. Частният детектив, чиито клиенти принадлежаха към Другите, преживяваше от това, че нарушаваше законите по всички възможни начини.

Жил присви златисто-сивите си очи.

— Откъде ми е познато това име?

Двамата се намираха в офиса на Жил, който беше в умопомрачително скъпа бизнес-сграда в центъра на Атланта.

— Тя е журналистка в „Нюз Флаш Файф“ — и не само това.

— Искаш да узнаеш дали дамата няма нищо против да си поиграе с тъмната страна?