„Прииска ми се да си поиграя…"
— Това вече го зная — пръстите на Найл потрепваха по ръба на бюрото. — Искам всичко за семейството ѝ, любовниците ѝ. Искам да зная за всяко странно събитие в живота ѝ. Крайният срок е вчера.
След като занесе цветята за Холи и ги остави на рецепцията, в сърцето му се беше вкоренил нов страх. Той се беше разходил из сградата на телевизията без някой да го спре; явно охранителят Стив просто го избягваше.
А Холи беше като него. Той го знаеше със сигурност, дори тя да не беше наясно с този факт.
„Нечистите ще умрат!“
Жил наведе глава настрани.
— Това ще ти струва солидна сума.
— Изненадай ме с още нещо, Жил.
— Насочи ме какво конкретно да търся. Намекни поне…
— Скелети — демонически при това. — Нещо ми подсказва, че жената ги има в рода си; дори предостатъчно.
Все нещо щеше да се намери.
* * *
Холи отново закъсняваше за срещата. Ако не се вземеше в ръце, сама щеше да си изработи лоша слава.
Преди да тръгне, трябваше да прегледа записите от камерите за видеонаблюдение. Разбира се, тази нишка не я отведе доникъде, защото записите просто бяха изчезнали.
Не изтрити. Не повредени. А изчезнали.
Момчетата от охраната не бяха на себе си. Съобщиха за нарушението на собственика на канала. Някой си играеше с „Нюз Флаш Файф“. С нея по-точно.
Беше решено да поставят нови камери. И да наемат още хора за охрана. След кървавото убийство, станало в сградата, важните клечки от ръководството на телевизията не искаха да рискуват.
И ето Холи закъсняваше с петнадесет минути за среща, която не искаше да пропуска. Мекият звън оповести пристигането на асансьора на нужния етаж. Вратите му се разтвориха встрани и тя се втурна напред. Само след броени секунди отвори невероятно добре полираната врата. Не обърна внимание на златните букви върху нея, а побърза да влезе. Видя вещицата, седналата зад бюрото. И да, Ванеса беше истинска вещица. Холи беше убедена в това — миналия път, когато дойде, я беше заварила да чете книга със заклинания. А после ѝ се стори, че червенокосата жена накара на няколко пъти писалката си да левитира във въздуха.
— Много съжалявам за закъснението си — Холи много се надяваше, че няма да бъде превърната от нея в жаба или нещо друго, като наказание за закъснението. — Дали… доктор Дрейк приема още?
Ванеса изви вежди.
— Вече е за втори път.
Холи трепна.
— Зная. Много съжалявам.
Изненадващо, но вещицата се усмихна.
— Само не го превръщайте в навик, става ли? Тя ви чака.
Холи въздъхна с облекчение. Чудесно! Днес беше просто наложително да се види с Доктор Чудовище. Затова забърза към кабинета.
— Е, поне не влачиш със себе си някоя змия…
Мърморенето на Ванеса настигна Холи до вратата и тя се обърна назад.
— А… да.
В този момент вратата се отвори и пред нея застана Емили Дрейк, известна като Доктор Чудовище. Черната ѝ коса, както обикновено, беше прибрана в стегнат кок на тила. Приятните черти на лицето ѝ излъчваха спокойствие, а в зелените очи се четеше любопитство. Изглеждаше като всяка друга обикновена жена, която можеш да срещнеш в града, но д-р Дрейк по никакъв начин не можеше да бъде причислена към тях. Тя имаше много специален и особен дар и нейните пациенти бяха само Други. Носеха се слухове, че тя може да види и определи само с поглед принадлежността им към конкретния вид. Освен това Емили умееше да предразположи и усети събеседника си. От нея не оставаше нищо скрито и Холи не можеше да отрече очевидното.
Емили погледна към часовника си и я покани.
— Пак закъсняваш?
— Наистина ли ще ти бъде интересно, ако започна да разказвам какво точно ми се случи днес? — вероятни демони в рода. Нейният бивш годеник от Ада. Възможен убиец, който я преследва.
Доктор Дрейк се разсмя и затвори вратата.
— Стига, Холи! Нали знаеш, че точно за това стоя тук — за да слушам? — каза тя, след което посочи към мекия диван и зае обичайното си място зад бюрото. В средата му имаше малък ноутбук.
Холи прекоси стаята. Диванът. Само поглед върху него я караше да се разтреперва, а това беше шестата ѝ визита в кабинета. Беше започнала да посещава д-р Дрейк от… отчаяние. Карл беше първият, който беше споменал името ѝ. И беше разказал как му е помогнала Доктор Чудовище. Холи много се надяваше психотерапевтът на Другите да помогне и на нея. Не искаше повече да е безпомощна. Светът беше пълен с чудовища… хищници, които се срещаха и в света на Другите, и в света на смъртните. И вече го беше разбрала.