Повечето хора не бяха наясно, че чудовищата, които им се явяваха в кошмарите нощем — вампири, шифтъри и всякакви други ужасии — в действителност бяха реални. Смъртните прекалено много се вълнуваха от проблемите на работното си място; притесняваха се да не бъдат ограбени от човека до тях или в хранителния магазин; да не им откраднат автомобила, когато спираха на светофар в съмнителна част на града или на паркинга. Те никога не се вглеждаха в света около тях. И ако само веднъж отвореха очи, веднага щяха да осъзнаят, че на Земята е много по-страшно, отколкото смятаха, и че някои от кошмарите им могат да бъдат дори прекалено истински.
За пръв път Холи се сблъска с реалността преди няколко месеца. За известно време тя дори обмисляше да оповести за откритието си в пряко предаване и така да го направи достояние на целия свят. Разбира се, плановете ѝ се промениха, когато Найл пред очите ѝ беше призовал адския пламък. В буквалния смисъл на думата.
В този миг погледите им се срещнаха. Зениците на Холи леко се разшириха. Бавната походка се превърна в бързи крачки, когато тя се насочи към него и… Един вампир прегради пътя ѝ.
Найл започна да потропва с пръсти по бара. Живият мъртъв задник му беше препречил гледката. Той щеше да даде на кретена пет секунди, за да се махне, и след това…
Холи заобиколи кръвопиеца. Яркоалените ѝ устни — в любимия цвят на Найл — се присвиха. Аха, значи тя не беше в настроение за…
Вампът си позволи да я докосне, като я сграбчи за ръката. После я дръпна към гърдите си.
Найл застина. Вълната от ярост го изпълни и започна да търси излаз навън. Подът започна да трепери, когато демонът се насочи към двойката.
— Холи! — гласът му заглуши музиката, разговорите и фалшивия смях.
Вампирът — с бледна кожа и хлътнали очи — се обърна към него и…
— О, по дяволите! — Паразитът отблъсна Холи настрана и тя залитна на десетсантиметровите си токчета.
— Страхотно, ти, копе…
Мъжът оголи зъби и изръмжа.
Холи буквално зяпна от изненада и се олюля. Найл я хвана за китката — прекалено тънка според него — секунда преди тя да падне на земята.
Погледът ѝ се спря върху демона.
О, да, имаше страх. Промъкваше се зад маската „Изобщо не ми пука“. Страх и… безпомощно любопитство. Смъртни! Толкова любопитни винаги. И винаги искаха да знаят какво се криеше в тъмнината. Но след като го откриеха, тутакси побягваха, безсилни да скрият ужаса си.
— Андре, тя е журналистка — почти измърка Найл, докато поглаждаше туптящата ѝ вена с дългите си пръсти. Пулсът ѝ, и без това бърз, моментално се ускори. — Нямаш нужда от такава плячка.
„Защото, тя е моя!“
— Журналистка? — прекалено острите зъби изчезнаха. — Мислех, че не позволяваш на такива като нея да се размотават тук.
Холи рязко си пое дъх. Опита се да издърпа ръката си от тази на Найл, но не успя. Опита втори път — пак неуспешно. След което изсумтя — звук, който не би трябвало да е секси, но беше точно такъв — и премести поглед към вампира.
— Това е обществено място, идиот. И, съдейки по всичко, тук пускат всякакви. Дори мъртъвци.
— Аз не съм мъртъв — напрегна се Андре.
— Точно така — тя отново дръпна ръката си, но Найл само стисна китката ѝ по-здраво. — Слушай, приятелче, ти…
Устните на вампа отново оголиха зъби, които човек нямаше друг начин да види, освен ако не е на път да се превърне в храна.
Найл неохотно пусна ръката на Холи, а после пристъпи напред и застана между нея и вампира.
— Андре, проблем ли има?
Не му пукаше, че кръвопиецът беше висок и едър. Найл беше по-висок. А последния път, когато беше изпитал страх пред вампир… е, ами всъщност, той никога не се беше страхувал от зъбатите чудовища.
Андре преглътна и леко настръхна.
— Аз… аз просто… — той нервно облиза устни. — Журналистите нямат място тук. Ти разбираш, че това е прекалено рисковано…
Вампът повиши глас и два шифтъра-пантери на съседната маса започнаха да им хвърлят изнервени погледи.
— Тя не е твой проблем. Забрави за нея.
— Ъ… Тя е тук, между другото — Холи почука с показалец Найл по гърба. — И тя с всяка минута все повече излиза от кожата си.
Последва още една серия от настойчиви почуквания по гърба на Найл, точно по гръбначния стълб. И без това присвитите очи на Андре се превърнаха в цепнатини. Страхът бе пометен от вълната на гнева.
— Изхвърли я оттук, Найл. Ако искаш вампирите да останат клиенти на този клуб, ще изхвърлиш тази кучка.