Глава 9
Холи крачеше във фоайето на Мистро Тауър като машинално поставяше крак един пред друг. В главата ѝ все още неспирно се въртяха думите на доктор Дрейк.
„Забелязала ли си, че раните ти заздравяват по-бързо от нормалното?“
Да, добре, беше го забелязала. Но го беше сметнала за индивидуална особеност на организма ѝ. Бяха минали само два дни, а множеството прорези, натъртвания и синини бяха изчезнали. Да, сега като се замислеше, май че всичко беше заздравяло… хм… прекалено бързо.
„Имала ли си някога усещането, че въздухът около теб се сгъстява? И сякаш те притиска?“
Да, но само когато беше около Найл. И мислеше, че тази сила е негова. А не нейна.
„В стресови ситуации или под въздействието на силни емоции могат да се пробудят дремещите в теб сили. Например при прилив на адреналин…“
Дали Найл не беше пробудил демона в нея?
„Твоите родители сигурно са знаели за това. Нищо ли не са ти казали?“
Нито дума за демоните. Помолиха я да се държи по-далеч от неприятности и да не прави нищо, с което да повтори съдбата на Питър.
Питър. Холи едва не се препъна. Дали и той…
Телефонът ѝ започна да звъни и тя разсеяно го извади от чантата си.
— Щорм.
— Бързо ела в района на склада — беше гласът на Найл. Ядосан и гневен. — Копелето отново е убило.
Не! Само не още една разчленена жертва.
— Откъде знаеш? Найл…
— Информатори, любов моя. Аз също ги имам.
С леко прещракване връзката изключи.
Още един мъртъв демон.
Холи преглътна и натисна бутона за бързо набиране, на който беше записан телефона на нейния оператор.
* * *
Тя се срещна с Бен на местопрестъплението. Да стигнат по-наблизо беше просто невъзможно — единствената сграда в средата на района на старите складове беше отцепена от полицията. Наоколо мигаха сини полицейски светлини, а жълтите ленти трептяха на вятъра.
Странно, но тя не забеляза наоколо нито един репортер. Във всеки случай поне засега. Дочу леко подсвирване отстрани.
— Холи, какво си изровила този път? — попита я Бен.
Смъртта.
Тя забеляза тъмнокосата глава на Колин Гит, който се насочваше към един от патрулните автомобили, и се намръщи.
— Бен, започни да снимаш.
След което изправи рамене и също се насочи натам.
— Къде отиваш? — опита се да разбере операторът ѝ.
Тя го погледна през рамо и очите му се разшириха под козирката на неизменната му бейзболка.
— О, не! Не го прави, Холи. Няма начин ченгето да разговаря с теб. Проклятие, дори аз зная, че мъжът те ненавижда.
— Ненавижда е прекалено силно казано — измърмори Холи. Ръцете ѝ бяха потни, а по гърба ѝ пробягваха тръпки. В този момент Гит вдигна очи и погледна право в нея.
Е, всъщност думата „ненавижда“ можеше и да отговаря на „прекалено силно казано“.
— Снимай — повтори тя. — Аз ще се заема с ченгето.
Поне щеше да опита.
Или Гит просто щеше да я разкара.
Нямаше какво да губи. Това беше нейното разследване. Дотогава, докато онзи изрод не бъде заловен… или убит.
Гит промени посоката си и се насочи към нея.
Бавно, но решително, тя продължи да крачи към него.
— Холи Щорм! — в сенките на залязващото слънце косата му изглеждаше още по-черна. — Защо, по дяволите, не съм изненадан, че си тук?
Тя повдигна вежда.
— Може би, защото добре си върша работата?
— О, трябва да призная, че тук си права — устните му трепнаха в насмешка. — Защо ли ми се струва, че си свързана по някакъв начин с убиеца…
Тя се постара да не обръща внимание на намека.
— И така, това престъпление е свързано с предишните.
Найл се беше оказал прав. Умен демон.
Гит не отговори.
— Е, хайде, детектив! Дай ми нещо. Това е вече третата жертва — доказателства, че убиецът е един и същ Холи нямаше, но Гит не го знаеше.
— Всъщност… тя е първата — шифтърът въздъхна и поклати глава. — Изглежда, че е била първата.
— Какво?
Бяха ѝ необходими няколко секунди, за да осъзнае, че детективът действително говореше с нея за случая.
— Искаш да кажеш, че тази жена там е била първата жертва на убиеца? — ако това беше така, значи нещастната жертва беше стояла на това място в продължение на дни, докато тялото бавно се е разлагало.
Холи преглътна.
— Така изглежда — Гит я измери със замислен поглед. — Ти ще трябва да си тази, която може да ми потвърди.
— Не разбирам…
Колин я хвана за ръката.