— Искам да погледнеш трупа на жертвата.
О, по дяволите, не отново!
Тя заби пети в асфалта.
— Аз съм тук, за да направя репортаж, а не… не за…
— Той иска да знае дали тя не е била една от нас, Холи — тихо каза Найл с хриплив, галещ глас, докато излизаше от сянката на най-близката сграда.
Холи не трепна при появата му. Не и този път. Защото знаеше, че е някъде наблизо. Знаеше го още на секундата, в която излезе от автомобила си. Той не би я оставил тук сама.
Нима беше започнала да му се доверява?
Явно, че беше така.
И относно превратностите на съдбата: тя сигурно беше единственият човек в страната, който вярваше на Найл Лайпен.
Гит изруга.
— И нека да позная: вие двамата не сте се оказали тук по някаква чиста случайност, нали?
Найл хвана ръката на Холи, поднесе я към устните си и нежно я целуна по пръстите.
— Където е тя, там съм и аз.
Езикът му лекичко ги погали и сърцето ѝ ускори ритъма си.
— Ама че глупости! — детективът изглеждаше отвратен, а усмивката му приличаше по-скоро на озъбване. — Изобщо няма да се хвана на цялата тази любовна… Я чакай! — погледът му започна да се мести от Найл към Холи и обратно. — Една от нас?
Холи реши, че най-добрата тактика в дадената ситуация беше да си държи езика зад зъбите. Цялата тази демоническа същност беше нещо ново за нея.
— Проклятие! — Гит разтри горната част на носа си.
Покрай тях двама мъже в сини униформи бутаха носилка, върху която лежеше тяло, затворено в черен найлон.
Устата на Холи пресъхна. Жена. Изглежда, че на убиеца не му пукаше за пола на жертвата. Много странно.
Интересно, дали жената е познавала убиеца си?
— Минутка — обърна се Колин към санитарите. След което много по-тихо, за да чуе само Холи, допълни: — Кажи на твоя задник с камерата да спре да снима, защото инак ще се лиши от толкова скъпоценното си оборудване.
Холи му повярва. Затова вдигна ръка и махна към Бен.
— Засега това е достатъчно. Спри да снимаш.
Бен се намръщи, но свали камерата от рамото си.
Гит я хвана за лакътя и я поведе към тялото върху носилката. Найл вървеше от другата ѝ страна.
— Отворете го — изръмжа Гит към санитарите.
Пръстите на този, който побърза да изпълни заповедта му, трепереха.
Първо до тях достигна миризмата — плътна, наситена и ужасна.
— Гит, какво, по дяволите… нарушаваш протокола…
Холи погледна наляво и видя непознат мрачен униформен полицай.
— Можеш да обсъдиш това с капитана — отвърна му Колин, без да откъсва поглед от тялото.
Холи също погледна към него.
Отначало видя само светли, руси къдрици. Сплъстени от кръв. После видя лицето. Подпухнало, на места с почернели петна.
После забеляза зловещата „втора усмивка“ — гърлото на жертвата беше прерязано почти от ухо до ухо.
Побърза да се обърне.
— Не я познавам — нещастната жена не беше сред информаторите ѝ. Беше просто една зверски убита жена.
— Но аз я познавам.
Холи погледна към Найл.
— Казва се… Името ѝ беше Джулия Пауърс. Поработи известно време като сервитьорка в „Парадайз Фаунд“. Напусна по същото време, когато си намери приятел.
— Чието име е… — натисна Гит.
— Карл Бронкс — устните на Найл се присвиха в тънка линия. — Тя също беше една от нас.
Демон.
Гит изскърца със зъби и с кимване освободи санитарите. С тих звук те закопчаха отново ципа на черния чувал.
— Кажи ми, детектив… — Найл направи дълга пауза, докато изчакваше санитарите да се отдалечат.
Горката… Боже, какво ли беше преживяла?
Носилката изскърца, когато мъжете я натовариха в автомобила.
Найл наклони леко глава и измери Гит с изучаващ поглед.
— И от нея ли е взел нещо?
Взел нещо? От тялото? Холи притисна ръка към корема си. О, по дяволите! Тя не знаеше откъде Найл има тази информация, но, съдейки по лицето на Гит, демонът беше уцелил право в десетката.
— Мамка му! Откъде знаеш за това?
„Източници…" — завъртя се отговорът в съзнанието ѝ.
— Както вече казах на твоя партньор веднъж, има нещо, което и двамата не осъзнавате. Във вашата полиция има повече демони, отколкото си мислите.
В това Холи лесно можеше да повярва.
— Някой от моя участък ти снася информация? — светещите от гняв очи на Гит бяха прекалено ярки.
— Някой в твоя участък е уплашен до смърт, защото той… или тя са наясно, че някакъв психопат реже демони на парченца и си взема сувенири.
Холи дори не искаше предположи какъв може да бъде този „сувенир“.
— Защо я намерихте едва сега? — попита тя с внимателно контролиран глас. — На местата на другите убийства вие, момчета, се появявахте почти с…