Почукването по гърба на Найл спря. А поради факта, че вампът отново повиши глас, всички Други, които се намираха наоколо — а болшинството от посетителите не бяха обикновени смъртни — замряха.
Найл бавно поклати глава.
— Мисля, че си забравил нещо, вамп…
Той събра в юмрук кипналата черна енергия, която пулсираше под кожата му и… кръвопиецът полетя към противоположния ъгъл на бара и с приглушен вик се блъсна в стената. Китаристът изруга и отскочи, стиснал в ръце китарата си така, сякаш прегръщаше дете.
Внезапно настъпилата тишина беше оглушителна. Найл направи жест към бармана.
— Марк, налей ми още едно.
След което се обърна към вампира на пода, който се опитваше да се изправи.
— Да съм ти разрешил да ставаш? — този път почти не му се наложи да прилага усилия, за да захвърли отново кръвопиеца към стената. Просто си го помисли.
Да, усещането за могъщество и сила беше просто чудесно. Понякога, да бъдеш демон беше дяволски приятно. Да не говорим за това да си демон десето ниво — най-готиният негодник в това помещение. Найл тръгна напред като се наслаждаваше на отдръпването на тълпата пред него.
Вампирът започна да трепери. Страхотно! Той спря на крачка от лежащия до стената Андре.
— Първо — изръмжа той — никога, ама никога, шибаняк такъв, не ми казвай какво да правя в моя клуб.
Кръвопиецът рязко кимна.
— Второ… — ръцете на Найл се свиха в юмруци, докато той се стараеше да обуздае потока от сила, който се опитваше да се измъкне на свобода. Толкова много сила… о, такова изкушение. Което толкова лесно можеше да бъде използвано. Дори прекалено лесно. Още една мисъл; просто само още една — въпрос на съсредоточаване — и вампът в краката му щеше наистина да е мъртъв.
„Ако използваш силата си прекалено често, ще изгубиш себе си“ — гласеше едно старо предупреждение. Едно от тези, които чуваш прекалено късно. Найл беше на двадесет и пет, когато срещна демон, който му беше равен по сила и мощ и когото се опита да предупреди, но… предупреждението му закъсня. Найл знаеше, че от много години е сред Падналите. Беше станал такъв в момента, когато уби за пръв път.
— Второ — повтори демонът със студен глас, който буквално проряза тишината като с нож — ако смяташ, че ще се притесня за това дали вампирите идват, или не идват в клуба ми… — върху устните на Найл се появи някакво подобие на усмивка, но веселието не се отрази в очите му. — То дяволски се заблуждаваш, вампир.
— С-съжалявам, Найл, аз…
Найл само се разсмя и му обърна гръб.
— Томас? — охраната винаги беше някъде наблизо. — Изхвърли този вампирски задник навън.
Когато Томас пристъпи напред, звукът на китара проряза тишината. В този момент, като по команда, танците и пиянските закачки между Другите се подновиха.
Найл огледа клуба в търсене на плячката си и видя, че Холи го наблюдава. О, тези очи, червени къдрици и устни, които просто молеха за целувка! Той тръгна към нея, наясно, че всички наоколо все още ги зяпат. Нямаше право да показа слабост. Никога.
„Аз не съм слаб!”
Той беше най-силният демон в Атланта и не смяташе да дава повод на Другите да се съмняват в това. Свръхестествените същества не толерираха слабите, а ги убиваха.
Когато спря пред Холи, усети как го обгръща аромата на лавандула. Тя вдигна очи към неговите. И понеже не беше толкова висока и едва достигаше до рамото му, той заплашително се извиси над нея. Ето кой беше слабият. Както всички хора. Смъртни! Толкова беше лесно да ги нараниш. Или убиеш.
Найл вдигна ръка и я погали по лицето. Проклятие, беше толкова нежна. Наведе се към нея и изрече:
— Скъпа, аз те предупредих какво ще ти се случи, ако дойдеш отново в моя Рай.
Нямаше никакво съмнение, че думите му бяха чути и от Другите. Около бара имаше толкова много шифтъри, че нито един звук нямаше да бъде пропуснат. Проклетите им обострени сетива!
— К-какво искаш да кажеш? — Гласът на Холи излезе дрезгав, но дори и такъв, на Найл му хареса; дори прекалено много. Демонът лесно можеше да си представи как тя му шепне с този глас, сплели телата си върху омачканите завивки на леглото. Или стене до ухото му, по време на оргазъм.
Той обви с пръсти брадичката ѝ. Приятна. И нежно закръглена. А тези устни… Долната беше малко по-пухкава от горната. Съвсем мъничко. И толкова червени. Тя леко ги разтвори.
В очакване?
Холи отстъпи крачка назад и поклати глава.
— Найл, не зная какво мислиш, че правиш…