Плът до плът.
Беше толкова добре.
Зъбите му изскърцаха, когато Найл се принуди да стисне здраво челюсти. Върху челото му избиха капки пот. Проклятие! Мъжът се опитваше да направи всичко нежно.
Нима тя го беше молила за това?
Краката ѝ се увиха около него и го притиснаха. Ако той не искаше да ѝ даде желаното, тя щеше да си го вземе сама. Бедрата ѝ се раздвижиха неистово срещу неговите и цялата му възхитително твърда плът я изпълни. До края. Той беше влязъл толкова дълбоко, че…
Найл изръмжа. В черните му очи пламтеше огън, когато се оттегли назад. След което навлезе напред още по-навътре.
По дяволите нежността!
Холи се усмихна. И се зачуди дали и в нейните очи не бяха отразени същите пламъци.
— О, мамка му… Толкова си красива…
След което, единственото, което ѝ оставаше, беше да се вкопчи в раменете му и да се наслаждава на ездата. Защото определено имаше на какво да се наслади.
Във въздуха се разнесе ароматът на страст. Столът се клатеше под нея, но тя не му обръщаше внимание. Пръстите на Найл се бяха впили в бедрата ѝ, но какво от това?
Членът му… О, той беше толкова дълбоко в нея…
Тя се повдигна и сложи ръце върху раменете му. Така при всеки негов тласък напред можеше да усети триенето на клитора си в него. Изведнъж осъзна, че изрича името му, докато ноктите ѝ дращеха плътта му през тениската. Найл все още беше облечен, а тя — гола от кръста надолу.
Да се държиш като лошо момиче понякога беше много приятно.
— Свърши за мен! — прозвуча изкусителен шепот секунда преди устните му да завладеят нейните и езикът му да се озове в устата ѝ. Точно така, както членът му нахлуваше в нея.
Тя се стегна около него. „Свърши за мен!“ — отправи му тя същия безмълвен призив.
Найл сякаш се уголеми още повече. Холи отвръщаше на целувката му с отчаянието на гладуващ. Харесваше вкуса му. Обичаше всяко едно движение на тялото му. Обичаше…
Оргазмът я обгърна. Освобождението я прониза и разпръсна искри навсякъде по кожата ѝ. Найл потрепери и също свърши, като не преставаше да се движи в нея.
Удоволствие. Невероятно удоволствие. Нейното. Неговото. Без значение чие беше. Беше невероятно… Секс с демон. Това. Беше. Най. Страхотното. Нещо.
Холи не искаше удоволствието да свършва. Нито сега. Нито някога.
Демонът се откъсна от устните ѝ. Дишането му беше накъсано, също както нейното. Тя погледна очите му и не видя бариерите. Видя само него. Не маската. Не мрачният образ, който си слагаше. А него, Найл.
Сега го видя.
Наистина беше затънала до ушите.
Но той вече се отдалечаваше от нея. Маската му отново се беше завърнала на мястото си. Огънят в очите на демона угасна в мига, в който Найл окончателно напусна тялото ѝ и тя едва успя да се въздържи, за да не закрещи в знак на протест.
Мъжът отстъпи крачка назад и Холи се опита да свие крака. Наложи се да си помогне с ръце, защото ги усещаше като желе. Плътта ѝ продължаваше да пулсира, като ехо от полученото удоволствие.
Найл рязко вдигна дънките си и бързо закопча ципа им. Прекалено бързо.
„Не прекратявай това така бързо!“
Холи искаше повече.
Демонът я погледна в очите и тя замря в очакване. Просто в очакване на нещо… макар и незначително. Дори самата тя не беше сигурна в какво…
— Мисля, че веднъж обичах.
Какво? Холи можеше да се закълне, че не очакваше точно това. Явно у този мъж липсваше чувство за такт, за да знае кога какво да говори. Тя скочи от стола, като едва се удържа върху треперещите си крака. Найл я хвана и ѝ помогна да възстанови равновесието си.
— Погледни ме!
Ако го направеше, можеше да не се сдържи и да го удари. Някой трябваше да му обясни поне елементарните маниери.
„Обичах веднъж…“
Нямаше по-добър начин да я нарани.
— Аз… аз не мисля, че сега е време за подобен… разговор… — о, поне го каза така, че да прозвучи достойно. Въпреки вика, който я разкъсваше отвътре.
— Тя е мъртва — Найл свали ръцете си от нея.
Огънят, който се беше разгорял по време на чувствените им обятия, утихна напълно и кожата ѝ настръхна.
— Не просто мъртва — продължи тихо демона. — Беше убита.
Дишането на Холи едва не спря. В гласа му имаше толкова много болка… Достатъчно болка, за да доразкъса сърцето ѝ окончателно. Вероятно говореше за сукубата, с която мълвата му приписваше връзка.
„Обичах веднъж…"
— Много неща извърших, когато я загубих — устните му се присвиха и той поклати глава. — Дотогава съществуваше линия, която се опитвах да не прекрачвам, защото знаех с каква сила разполагам. И разбирах, че майка ми е била права, когато е видяла чудовището в мен.