— Найл…
„Ако знаеше какво съм вършил… Дори нямаше да ме докоснеш.“
Но тя все още усещаше докосванията му по цялото си тяло.
— Когато нея вече я нямаше, аз… изгубих контрол и убих — прозвуча отстранено. Студено.
— Беше толкова лесно да го направя.
Да, Холи можеше да си представи, че е било точно така. Тя преглътна.
— Искал си да отмъстиш на убиеца?
— И го направих — все същият безжизнен глас.
Този тембър я плашеше, но тя вирна брадичка и притисна длан към гърдите му. Точно там, където туптеше сърце, чийто бесен ритъм издаваше, че отстранеността му е само показна. Найл потръпна от докосването ѝ.
— Холи, не трябва.
— Какво „не трябва“? Да те докосвам? Но аз го искам. И не смятам да се отдръпвам.
Защото в него виждаше нещо повече от мрак и смърт.
Преди много години тя беше прибрала всички бездомни котки в квартала в създадения от нея „Приют на Холи“. Питър само беше поклатил глава с думите, че няма да е по силите ѝ да спаси всички. Майка ѝ разреши да остави само една котка. Тя плака в продължение на дни, когато се наложи да се раздели с останалите. Така разбра по трудния начин, че не може да спаси всички.
Макар че, не, всъщност не разбра. И затова сега, когато излизаше всяка вечер в новините, дълбоко в душата си се надяваше да промени този свят към по-добър.
Точно както се надяваше да успее да направи това и с Найл.
Не да спаси всички. Можеше да опита да спаси него.
— Ти не знаеш какво правиш — ръцете му я стиснаха за раменете така, че тя се изправи на пръсти. В очите му светеше яростта на отчаянието. — Не ме заставяй… — той замълча. Нещо подобно на нервен тик започна да трепка около челюстта му. — Не ме карай да изпитвам към теб нещо по-сериозно, Холи. Защото, ако се влюбя, а с теб се случи нещо…
Тя видя в очите му обещание за Ад на земята.
— Каквото и да правиш, не ме карай да се влюбвам — очите му се впиха в нейните. — Защото аз не умея да обичам. Но за сметка на това, в убийството нямам равен.
Да, не беше прочувственото признание, което една жена искаше да чуе, а по-скоро приличаше на явна заплаха, която Холи силно се надяваше никога да не бъде изпълнена.
Усещаше гърлото си пресъхнало и затова се помъчи да преглътне образувалата се бучка, преди да изрече:
— Найл…
Главата му се обърна надясно към редицата прозорци в далечния край на клуба, които винаги бяха закрити от дебели и плътни черни щори.
— Какво, за…
Стъклата се пръснаха, когато огнени кълба… не, не кълба, а бутилки, със запалени в тях фитили, се промушиха през щорите и започнаха да падат навсякъде — на пода, по масите, по бара, и избухваха в пламъци. Двамата с Найл се оказаха обкръжени от огнени езици.
Холи отвори уста, за да изпищи, когато от гърлото на Найл се изтръгна рев. Той вдигна ръце и в същия момент пламъците изчезнаха. Само над бара остана да пуши и да се вие тънка струя бял дим.
Демонът се хвърли към вратата. Тя грабна обувките си и се опита да ги обуе — изобщо нямаше спомен да ги е събувала — хвърли бърз поглед към опушените маси и столове, и се затича след Найл. Той едва не изтръгна входната врата от пантите, когато посегна да я отвори. Бърз и силен. Холи го знаеше, но никога не беше виждала толкова нагледна демонстрация. От улицата се чу звукът на затръшнати автомобилни врати и острия писък на автомобилни гуми.
Тя се обърна наляво и видя черен микробус да потегля с бясна скорост в опит да се измъкне, сред пушек и миризма на изгоряла гума. Негодниците, които едва не ги бяха подпалили живи, се опитваха да се измъкнат. И бяха на път да успеят. Скоростта им се увеличаваше.
Регистрационният номер. Тя можеше да запомни номера им, за да…
Ревът на Найл се чу отново и при този звук улицата сякаш потрепери. Той вдигна ръце, след което рязко ги свали надолу. За Холи остана единствено да наблюдава ужасена как микробусът полита във въздуха, преобръща се веднъж, втори път, пада на земята, преобръща се отново и най-накрая спира, след удара в един от уличните стълбове.
Ама че работа!
— Найл… — тя посегна към ръката му, но демонът вече тичаше към преобърнатия микробус, който леко се поклащаше напред-назад. Холи не беше сигурна какво излизаше изпод смачкания капак — дим или пара. Шофьорската врата отлетя и падна с грохот на асфалта на около десетина крачки. Ето какво означаваше да вбесиш демон от десето ниво.
Не че го винеше. Тези копелета току-що се опитаха да го убият.
По дяволите, обувките. Да тичаш на токчета не беше вариант. Затова Холи ги събу и се втурна след него. Чу воя на сирените точно когато стигна до Найл, който вече издърпваше шофьора от купето. Млад мъж с тъмна, черна коса, в която имаше червени кичури. Насълзени зелени очи. Разбита устна.