— Кой си ти, по дяволите? — кокалчетата на пръстите му бяха побелели, толкова силно го беше стиснал Найл за дрехата на гърдите. Не, определено не беше дете. Беше някъде в началото на двадесетте.
Холи се наведе, за да огледа пораженията в купето. Още двама младежи. Единият едва сега започваше да помръдва на задната седалка… много бавно. Блондинът отпред беше в безсъзнание.
— Д-Джон Д-Дъглас… — кръвта капеше от раната на устната и се стичаше по брадичката му.
— Ти знаеш ли кой съм аз? — изръмжа Найл. Краката на младежа безпомощно се люлееха над земята. — Наясно ли си каква шибана грешка направи току-що?
Воят на приближаващите сирени беше заглушен от внезапния порив на вятъра, който разтресе микробуса.
Холи се протегна към Найл.
— Разбери защо са го направили — тя знаеше, че той има врагове. Трябваше да е пълна идиотка, за да не е наясно, че Найл, с цялата негова мощ и сила, нямаше как да е в добри отношения с всички Други в този град. Но ако нападението беше свързано с убийствата на демони… трябваше да го разбере.
— Аа… А-аз не з-зная, ч-човече… — очите на младия мъж станаха по-смислени. — Т-ти не с-си р-разбрал д-добре. М-мо-ите п-приятели… н-ние с-сме р-ранени и и-имаме н-нужда от п-помощ…
Найл се озъби.
— Приличам ли ти на човек, на когото му пука за нечие здраве? Ако не започнеш да говориш, задник такъв, и то бързо, ще умреш след пет секунди.
Джон се задави. Демонът го захвърли на земята и младежът започна да повръща.
— Смъртни — и той поклати глава. — Изпратили са смъртни, за да ме убият? Идиоти, които навярно си търсят смъртта.
От задната седалка се чу хленчене.
Дланите на Холи се бяха изпотили. Нещо не беше наред. Всеки Друг, когото попиташ, щеше да ти каже, че да използваш огън срещу Найл беше безумна идея. Демонът управляваше силите на природата само с помощта на мислите си.
Внимателно, като се опитваше да не стъпи в повръщаното, тя коленичи до младия мъж, който се тресеше и олюляваше напред-назад. Вятърът беше утихнал дотолкова, че Холи отново можеше да чуе сирените. Ченгетата бяха близо и не им оставаше много време. Тя трябваше да се опита да разбере какво става, преди Найл да се отдаде на силата на гнева си.
— Кой ви изпрати в „Парадайз Фаунд“?
Джон вдигна глава и изтри устни с тилната част на дланта си. Едва я беше погледнал, когато очите му се промениха. Самоувереността му се беше върнала, защото тя не приличаше на заплаха. И Холи се досети какво ще чуе още преди копелето да си отвори устата.
— Р-разкарай се, к-кучко…
Но изречението му беше прекъснато от изхлипване, а лицето му започна да почервенява. Младежът се дереше по гърлото, сякаш се бореше с невидима ръка за глътка въздух.
— Не разговаряй с нея по този начин, задник!
Холи погледна към Найл. Лицето му беше потъмняло от гняв.
— Дай му въздух — тихо каза тя. От напрежението всичко в корема ѝ се беше завързало на стегнат възел и я болеше.
Найл само изви вежда, но тя чу как мъжът в краката ѝ конвулсивно вдиша.
— Добре — тя задържа погледа си върху очите на демона малко по-дълго, след което се обърна към негодника. — Ако искаш да дишаш оттук нататък, отговори на въпросите ми.
Какво беше това? Игра на лош демон — добър демон ли? Каквото и да е, важното беше да свърши работа. Времето им изтичаше.
Младият мъж отчаяно закима.
— Дай му да си поеме дъх — ръцете ѝ бяха стиснати в юмруци. Тя се отпусна на колене и усети грапавостта на асфалта под тях. — Ти не разбираш в какво си се забъркал, нали?
— К-как т-той… — Джон спря и поклати глава. — Т-това н-не е в-възможно…
— Повярвай ми, възможно е — като агнеци на заколение. Найл беше прав. Всичко сочеше към това, че Джон беше смъртен. И играеше за грешния отбор. — Кой ви изпрати да подпалите клуба — и да събудите чудовището. — Кой?
Въпросът беше зададен ясно и ако младият мъж искаше да си поеме още една глътка въздух, трябваше да побърза с отговора. Холи нямаше намерение да му съчувства. Тези негодници едва не подпалиха сградата, в която се намираше и тя. И ако Найл не беше там…
Не. Не трябваше да мисли за това сега.
Понякога наистина си имаше големи плюсове, ако любовникът ти беше най-големият и силен гадняр сред Другите.
Джон започна да говори. Бързо и сбито, като почти се задъхваше.
— Жена. Намери ни в „Майерс“.