„Майерс“. Тя го знаеше. Смотан бар близо до университета. Обикновено там висяха първокурсници, скъсани на всички изпити.
— Предложи ни няколко бона кеш, ако подпалим бара…
И те какво? Нямали са търпение да станат истински пиромани ли?
— И вие не знаете кой е собственик на „Парадайз Фаунд“?
Тя го подозираше, но…
— По дяволите, какво значение има?
Наистина, какво ли?
— Каза ни да дойдем през деня, когато в клуба няма никого…
Но там бяха двамата с Найл. Случайност?
Страст.
Ето как това се превръщаше в смъртен грях.
— Не смятахме да причиним вреда никому.
Само да подпалят клуба.
— Трябва ми името — гласът на Найл все още вибрираше от ярост, но той поне беше позволил на младежа да диша. Засега.
Значи, не е трябвало да ги убиват. Целта им е била просто да унищожат „Парадайз Фаунд“. Добре, макар че новина не беше успокояваща.
— Аз не зная името ѝ — от устата на младежа потече още малко кръв. Хм… сигурно негодникът се беше лишил от някой зъб. — Вълнуваха ме просто парите.
Страхотно!
— Опиши ми я…
Чу се писък на спирачки. И затръшване на врати.
Нямаше нужда Холи да се обръща, за да разбере, че беше пристигнала полицията. Воят на сирените, който кънтеше в ушите ѝ, показваше, че времето им беше свършило.
Глава 14
Яростта беше оцветила всичко в червено. Найл усещаш върху езика си привкуса ѝ, който наподобяваше на пепел и разбираше, че самоконтролът му се крепи върху косъм.
„Холи можеше да е мъртва."
Ако копелетата бяха нападнали, когато той не беше наблизо…
„Знаех си, че тя ще е опасна за мен. Мамка му, знаех си!“
А той не можеше да си позволи такава слабост. Нито сега. Нито за в бъдеще.
Спомни си за черния, гладък ковчег, който блестеше на светлината на следобедното слънце. И вътре — Нина. Няма го вече смеха ѝ. Откраднаха душата ѝ.
Найл преглътна.
Джилиан. Доведената му сестра. За чието съществуване той не знаеше. Бяха се запознали едва няколко месеца преди смъртта ѝ. Майка му беше започнала съвършено нов живот, след като го беше захвърлила. Но Джилиан го беше издирила. И искаше да го опознае по-отблизо.
А след това, през едно студено утро, той беше открил тялото ѝ… В червена рокля. Роклята, която самият той ѝ беше купил. Кръвта беше попила в плата и се беше събрала в локва около нежното ѝ тяло. Нея също не беше успял да опази, с цялата си шибана сила не беше успял да опази и двете жени, които обичаше.
Найл погледна към Холи.
Трета смърт нямаше да има. Не, мамка му, нямаше!
„Ти ще унищожиш всичко, ще разрушиш всичко, по дяволите! Не искам да те виждам, ясно ли е? Не те искам до себе си!“ Това бяха последните думи на майка му, които тя яростно беше изкрещяла към него.
— Найл, овладей се! — дрезгавият мъжки глас го изненада. Демонът трепна. Позна говорещия — детектив Колин Гит.
Шифтърът. Точно той беше убил копелето, виновно за смъртта на Джилиан. Въпреки всичките им разногласия — а такива имаше в изобилие — Найл му беше задължен.
— Овладей се!
Отне му известно време, за да разбере за какво му говореше ченгето. Той отмести погледа си от Холи и вдигна глава към небето. Там, където се образуваха черно-червени облаци. Задуха силен вятър, мълния освети небето… Прекалено много сила. Неговото проклятие.
Той вдиша дълбоко. Тя беше жива. За разлика от другите.
„Но можеше да загине, защото беше до теб.’'''
От негова страна беше прекалено самоуверено да си мисли, че може да я защити от всичко. И трябваше да знае, че е невъзможно. Не беше успял да спаси другите, а сега се беше превърнал и в заплаха за Холи. Усети нечия прохладна длан срещу своята. Нежна. Женска.
— Не успяха да стигнат до нас.
Гласът на Холи. Уверен. Силен.
Но тя не беше силна. Макар и демон, тя беше слаба като всеки смъртен. Джилиан също се беше родила демон с единица по скалата за сила. Крехка. Слаба.
И, както се оказа, толкова лесна плячка.
„Само не и нейната кръв. Кръвта на Холи няма да е върху ръцете ми.“
Той и без това ги беше изцапал до лактите.
Още едно дълбоко вдишване.
Холи продължаваше да гали ръката му.
Найл не спираше да гледа в облаците. Контрол. Не трябваше да го губи точно в този момент. Не и пред очите на ченгетата, които ще започнат да стрелят веднага щом отприщеше силата си на свобода. Ще започнат да стрелят и вероятно куршумите им ще попаднат и в Холи.
Небето беше прорязано от огромната дъга на мълнията. Изтрещя гръм и във въздуха се разнесе мирис на… пепел и ярост.