„Не. Мога. Да. Я. Обичам.“
Вдиша дълбоко.
„И.Няма “
Но беше толкова приятно да усеща нежните пръсти…
Демонът стисна очи.
— Разкарай тези копелета оттук, ако искаш да останат живи!
— Трябват ни инструменти, за да извадим оцелелите.
Брукс. Смъртният, когото Кара необмислено беше направила свой любовник. Кара. Която толкова приличаше на близначката си Нина. Сукуба, способна да обича. Това не завършваше с щастлив край.
Той изсумтя. Металът заскърца и се разгъна.
— Вече не са нужни — измърмори Гит. Страничната врата на микробуса се изтъркаля с грохот по асфалта.
Найл чу някой да стене и скимти. Явно онова недоразумение на земята.
Той отвори очи и намръщено го изгледа.
— Ако те видя още веднъж, си мъртъв!
— О, Найл, не можеш да заплашваш някого със смърт в присъствието на полицаи…
Демонът бавно се обърна към него. И какво беше видяла Кара в Брукс?
— Тези негодници едва не ни убиха! — горещо запротестира Холи и застана пред него така, че да го прикрие с тялото си.
Да го прикрие? Той учудено примига.
— Те хвърлиха в клуба коктейли Молотов и микробусът им се преобърна, когато се опитаха да се измъкнат…
— Какво щастливо стечение на обстоятелствата — без да трепне промърмори Гит.
— … и още преди да се появите, този млад мъж… — и Холи посочи към господин Недоразумение — ни призна всичко. А вие, с вашето светопредставление, само попречихте…
Найл най-накрая се огледа. Гневът му поутихна и той най-накрая успя да вземе контрол над желанието си да изпрати всичко наоколо по дяволите. Поне за момента.
Две патрулни полицейски коли бяха паркирани наблизо. Светлините им все още бяха включени, а вратите разтворени. Около тях стояха ченгета с пистолети в ръцете. Черният джип на Гит също беше тук.
— …да ни разкаже за жената, която ги е наела.
— Наистина ли? — Колин прибра оръжието си, наведе се, дръпна рязко младия мъж и го изправи на крака. — Ей сега ще ни разкаже всичко за нея.
Бедното Недоразумение се втренчи в детектива, или по-скоро в появилите се за секунда остри кучешки зъби, а после погледна към Найл. След което обърна очи и провисна в ръцете на шифтъра, изгубил съзнание.
Щастливо копеле.
Найл се обърна и тръгна към клуба. Бързо. Не можеше да остане около онези малоумници от микробуса нито минута повече. А и трябваше да се подготви за откриването на лова. Той беше проникнал в съзнанието на младежа в мига, в който се срещнаха погледите им. Проникна насилствено и надълбоко. Толкова брутално, че негодникът просто припадна. Какъв щастливец!
Той не беше против копелето да се поизмъчи повече и да си получи наказанието с лихвата. И това щеше да стане, но по-късно. В момента демонът знаеше онова, което искаше. Беше видял жената. Ясно и чисто. Висока. Стройна. Косата ѝ беше скрита под дълъг черен шал. Златиста кожа. Големи слънчеви очила. Високи скули. Заоблена брадичка. Тънки устни. Малка бенка отстрани на врата.
Ето това беше новата му цел.
„Вече идвам за теб!“
И, да, определено щеше да разбере защо кучката го беше нарочила.
Ченгетата се отдръпваха от пътя му, без никой от тях да направи опит да го спре. По дяволите, сякаш нито един от тях не смееше да мръдне, докато той ги подминаваше.
Холи кръстоса ръце. Стана ѝ хладно и… самотно. На дори не се обърна, докато прекосяваше улицата, и тя се почувства изоставена.
— Щорм, както винаги се оказваш там, където не трябва да бъдеш — Гит се приближи като поклащаше глава. Зад гърба му Брукс, заедно с другите полицаи оглеждаха ранените пиромани. Един от униформените извади радиостанцията си и повика Бърза помощ.
О, да, тук имаше нужда от лекар.
— Бях в клуба по работа — аха, правех умопомрачителен секс. — Докато тези смотаняци не решиха да запалят огън и него.
Колин застана съвсем близо. Толкова близо, че когато заговори, Холи беше убедена, че никой освен нея не можеше да чуе думите му.
— По глупаво от това просто няма накъде; да тръгнеш с огън срещу Найл.
Точно така беше.
— Те са хора, нали?
Ноздрите на Гит трепнаха.
— Миришат на смъртни — каза той, след което очите му се вгледаха в нейните. — Но не трябва да забравяме, че ти също приличаш на обикновена смъртна.
Без съмнение, това беше завоалиран въпрос, но Холи не му обърна внимание.
— Не мисля, че те осъзнават с кого… — или с какво —…си имат работа.
— Добре казано — сините очи на Гит проблеснаха от едва сдържано вълнение и той изви вежди. — Според мен пристигнахме тъкмо навреме, защото иначе тези пиромани щяха да се превърнат на пепел.