Беше тежко да се сдържи и да не трепне при думите му. Да, Найл явно беше вбесен, но все пак беше успял да се удържи; Холи беше свидетел на усилията му да го направи. По същия начин, по който стана свидетел на това как той се обърна и си тръгна, без дори да я погледне. А от това я заболя.
— Защо… — Холи спря и се изкашля, защото усещаше гласа си прекалено хриплив; най-вероятно от вятъра. Преди малко но улицата сякаш беше преминал истински смерч, състоящ се от хиляди малки торнада. Трябваше да е от вятъра. — А вас какво ви доведе тук, детектив?
Гит разтри горната част на носа си. Единият от нападателите, все още затиснат на предната седалка на микробуса, простена. Холи се обърна към него. Брукс движеше пръст пред очите на пострадалия, а ченгето до него следеше за реакцията му. Най-накрая и последният от тримата им нападатели беше дошъл в съзнание.
— Възнамерявах да поговоря с Найл.
Вниманието ѝ отново се превключи към Гит.
— Имам няколко въпроса към твоя любовник — с шепот продължи той.
— Какви въпроси? — е, не, просто не можеше да повярва, че ченгетата отново бяха вкарали Найл в списъка със заподозрени…
— За Ким Уент и за факта, в които съм сигурен, че тя е демон.
Сърцето на Холи затупка забързано.
— Какво?
— Ти не знаеше ли?
Трябваше да бъде сляпа и глуха, за да не забележи подозрението, което се излъчваше от Колин.
— А ти откъде знаеш? — отговори тя на въпроса с въпрос. Найл твърдеше, че не може да каже със сигурност. Тогава как Гит…
Устните на ченгето се извиха в усмивка.
— Информатори, Щорм, информатори.
Ама че работа.
— Че Ким Уент е демон, е потвърдено от един от най-надеждните източници в града.
— Затова си решил да питаш Найл…
— Дали е знаел за това… И дали точно ти си била целта в сградата на телевизията…
Тук Холи не можа да сдържи тръпката си.
— …или е била тя. Защото всички знаем, че по улиците броди убиец на демони.
Още един демон беше изчезнал в неизвестност. И вече отслабен от нанесените му рани. Съвсем лесна плячка.
* * *
Сърцето му оглушително туптеше. Найл рязко отвори вратата на клуба и влезе вътре. Мирисът на обгоряла дървесина и пластмаса нахлу в носа му и той оголи зъби. Трябваше да изтръгне гърлата на тези глупаци. Но тя го беше спряла. Тя…
Подът зад него проскърца.
Наистина се чувстваше уморен от глупости.
Обърна се и светкавично обви пръсти около нечие гърло — по-точно около това на дебнещия го идиот — като го блъсна към близката стена и остави мъжа да виси на нея, прикован от желязната му хватка.
— Не съм в настроение да приемам неканени гости — изръмжа той. Яростта все още не беше потушена в него и тлееше близо до повърхността, готова да избликне на свобода. Така че, този глупак беше избрал крайно неудачен момент, за да се вмъкне в „Парадайз Фаунд“.
— М-Момичето… к-което… т-търсиш — мъжът със започнала да оредява тук-там коса и изпъкнали очи се опитваше да каже нещо, докато лицето му бавно почервеняваше. Кафявите му очи почерняха.
Демон. Найл го беше разбрал веднага. Но думите на нещастника го накараха малко да отслаби захвата си. Съвсем малко.
— Какво момиче?
Демонът жадно пое глътка въздух. Краката му висяха на около двайсетина сантиметра над пода, а Найл дори не се беше напрегнал. Понякога беше добре да разполагаш със сили от десето ниво, за да можеш да сриташ задника на когото си поискаш. Пред очите му се мярна образът на Джилиан. Той изскърца със зъби.
— Какво. Момиче?
— Ч-чух П-пейшънс да го с-споменава в „Дозата“.
„Доза Джин“; долнопробният бар, където рано или късно се озоваваха Другите, изгонени от неговия Рай.
— Тя г-говореше н-нещо за и-изчезнал д-демон…
Нишката на търпението на Найл можеше да се скъса всеки момент.
— И какво с нея? — интересно, дали ченгетата все още бяха пред клуба? А Холи?
— В-видях я п-преди ч-час…
Найл го пусна. Краката на демона не го удържаха и той рухна на пода. В този момент входната врата на клуба се отвори със скърцане.
— Благодаря ти, че ме изостави там… — започна Холи.
Той вдигна глава ѝ я погледна. И видя мига, в който тя забеляза мъжа в краката му и спря вцепенена.
— Хм… Найл? Какво става? — нослето ѝ леко се намръщи, а това не трябваше да изглежда толкова… сладко.
Но изглеждаше точно така.
Майната му! Не можеше да си позволи да бъде слаб. Не и до нея.
— Този човек — и Найл отстъпи няколко крачки назад — казва, че знае къде е Ким.