— Да — призна си Сайлъс, без да трепне. — Отначало направих точно така. Но след това се притесних. Всичко изглеждаше някак си… неправилно. И онова, другото момиче… — той погледна право към Найл. — Тя беше една от нас. Видях как очите ѝ проблеснаха в черно. Видях и страха в тях. Не обичам да гледам как в черните очи на жените ни се появява ужас.
Е, добре дошъл в групата!
— Никой не дойде за тях. Аз се обърнах и успях да видя как блондинката я набута на задната седалка на автомобила си. И ги последвах.
Сайлъс облиза пресъхналите си устни.
— Адресът?
Може би Ким беше мъртва. Нарязана на парчета като другите. В локва от собствената си кръв… И с някои липсващи органи.
Пръстите на Холи се впиха в ръката на Найл. Той знаеше, че и двамата си мислеха за едно и също. Нямаха никакво време за губене.
Сайлъс каза адреса и двамата с Холи се затичаха към вратата.
— Не забравяй за момчето ми! Даде ми дума! Не забравяй за…
* * *
Хората стояха далеч от тази част на града, ако, разбира се, притежаваха поне малко мозък.
Холи седеше, забила нокти в кожената обвивка на седалката до Найл. Едва не бяха излетели, толкова бързо беше потеглил той от паркинга пред клуба. Двойката детективи — Гит и Брукс — се втурнаха след тях. Тя реши, че така дори беше още по-добре, защото не беше сигурна какво ги очаква. Найл взе завоя прекалено остро и Холи се блъсна във вратата. Той спря на известно разстояние от къщата — малка и занемарена, която сякаш всеки момент щеше да се преобърне върху железопътната линия.
— Остани тук! — нареди той, завъртя ключа и изгаси двигателя, без да сваля очи от къщата. Въздухът в автомобила се беше сгъстил от напрежение.
И страх. Нейният, не неговият. Демонът изглеждаше ядосан, но нейният стомах се беше свил на топка.
„Само живей!“ — молеше се тя. Не искаше да открият Ким мъртва. Не, само не и Ким, с нейната красива усмивка и жизнерадостен смях. Не и Ким.
Найл отвори вратата.
— Идвам с теб — думите прозвучаха много по-настоятелно, отколкото искаше.
Той я погледна с един от своите ама-ти-сериозно-ли погледи.
Но тя беше много сериозна.
— Аз я познавам, Найл. Ако тя е там… — жива или мъртва — аз трябва да съм до нея — не можеше да стои настрана, не и този път.
Зад тях почти беззвучно се паркира джип. Подкреплението им беше пристигнало.
Найл ѝ обърна гръб и бързо излезе от колата.
— Какво, по дяволите, става, демон? — изръмжа Брукс, но запази гласи си тих.
Демонът не отговори; затова Холи се прокашля и посочи с пръст към къщата.
— Имаме информация, че Ким може да е вътре…
Брукс извади пистолета си.
— Остани тук!
Боже, всички мъже ли се чувстваха мъжествени, когато издаваха тази заповед?
Тод се обърна към партньора си.
— Нямаме заповед, но не можем да стоим тук и да зяпаме, когато там има жена в беда, нали?
— На мен заповед не ми трябва — вклини се в беседата им Найл. И речено-сторено — обърна се и бързо се затича към къщата.
— Кучи...
Детективите се втурнаха след него.
Холи също. Проклятие, кога беше успяла отново да обуе обувките си на токчета? С тях не можеше да се движи бързо и…
„Само живей!“ — молеше се тя без да спира да тича.
Вратата отлетя встрани, когато Найл изкачи последните стъпала.
— Кръв — изръмжа Гит. — Прекалено много…
Холи не усещаше нищо, поне засега, но беше сигурна, че може да се довери на нюха на шифтъра.
Ким!
Найл се скри в къщата, следван по петите от Колин. Брукс се обърна, хвана я и я спря на крачка от вратата. Лицето му беше пребледняло. Сега вече и тя усети металния аромат на кръвта, който се набиваше в ноздрите и задушаваше.
Един нерв потрепваше на скулата му.
— Не мисля, че ще искаш да…
— Холи! Холи, ела тук! Тя е жива! — къщата сякаш се разтресе от гласа на Найл.
Очите на ченгето се разшириха от изненада и той я пусна.
— Безопасно ли е? — извика Брукс на партньора си.
— Копелето е изчезнало.
Брукс влезе преди нея. Холи го последва, като се опитваше да не вдишва дълбоко.
— Изглежда, че са прекъснали развлечението си в най-интересния момент — процеди Гит през зъби.
Холи погледна над широките му рамене и едва не се влече на земята. Маса, която наподобяваше на операционна, стоеше в средата на стаята, а върху нея беше завързана Ким. Цялата в кръв. И с прекалено бледо лице. Над нея стоеше Найл, притиснал пръсти към шията ѝ. Ким беше напълно гола, ако не се вземеше под внимание кръвта, която я покриваше като наметало.