Толкова много кръв.
— О, боже…
— Трябва ни линейка. Веднага, по дяволите… — викаше Гит по телефона.
— Оставил я е тук кръвта ѝ да изтече — изрече Брукс и притисна ръка върху зейналата рана високо в лявата част на корема на Ким. — Изродът просто я е оставил…
Кожата на Холи стана ледена. Въпреки синините върху лицето, Ким изглеждаше толкова млада. В този момент клепачите ѝ потрепнаха. Тя беше жива. Найл го беше казал, но Холи, след като видя тялото, беше започнала да изпитва съмнение.
Озова се до нея за секунда.
— Ким? Ким, ти вече си в безопасност, разбираш ли? Ти си в безопасност…
Но очите ѝ така и не се отвориха. Холи я хвана за ръката, която се оказа дори по-студена от нейната.
— Никой вече няма да ти причини болка. Ние ще ти помогнем, чуваш ли ме?
И двамата — и Гит, и Брукс — притискаха най-дълбоките рани, за да спрат изтичането на кръвта.
— Копелето я е нарязало като… — изръмжа Гит.
— И това не е всичко, което е направило с нея — в гласа на Найл клокочеше ярост, от което по гърба на Холи плъзнаха тръпки.
Тя погледна към демона си.
— Какво искаш да…
Тялото на Ким потръпна. Един път. Втори. После отново и отново. От устата ѝ потече кръв.
— Не! Ким? Ким, дръж се!
Но тялото ѝ се отпусна върху масата и застина неподвижно.
Черните ѝ очи се отвориха широко и безжизнено се втренчиха в пространството.
О, не!
Глава 15
— Копелето е взело далака ѝ — Смит се разхождаше из кабинета на МакНийл. Ръцете ѝ трепереха. — Инжектирал ѝ е някакъв наркотик. Такъв, който нито аз, нито дежурният лекар в Бърза помощ не сме виждали досега. След което я е разпорил — каза тя и започна да се движи още по-бързо напред-назад. — Тя е съвсем млада, все още дете…
МакНийл я хвана за ръката и я спря. После я прегърна и я притисна към гърдите си. Детективите бяха намерили тялото на Ким Уент преди пет часа. Веднага след като му докладваха за момичето, Дени изпрати Смит в болницата с полицейски ескорт; за да може тя да избегне бюрокрацията и да попадне в операционната веднага.
Проклятие… Имаше нужда от „свой“ човек в спешното. Някой, който да разбере какво се беше случило с младата жена и да знае за какви улики да гледа.
Макар че за сега нямаше никакви.
— Последно с Уент са видели някаква блондинка.
МакНийл неведнъж се беше сблъсквал в практиката си с убийци от женски пол. И знаеше, че когато са замесени Други, правилата спираха да действат. Така че, да, една жена от Другите би имала физическата сила с лекота да надвие двамата мъже, убити преди Ким.
Съществуваше голяма вероятност убиецът да се окаже жена…
В стаята за разпити седеше шофьорът на таксито — също демон. Той се опитваше да разкаже за заподозряната всичко, което беше успял да запомни.
И той беше единствената им нишка.
Той и… хм… глупаците, решили да подпалят клуба на Найл. Гит вече ги беше разпитал, но МакНийл ги очакваше с нетърпение. След като ги позакърпеха в болницата, веднага щяха да попаднат в ръцете му.
Бяха му необходими не повече от десет минути, за да получи от пироманите цялата информация за жената, която ги беше наела. За съжаление, те знаеха прекалено малко.
МакНийл не вярваше в съвпаденията. Затова нямаше търпение да сравни показанията на тези глупаци с описанието, дадено от Кинг.
— Тя прекрасно е знаела какво прави — Смит повдигна към него огромните си, тъмни очи, чийто поглед винаги караше сърцето му да ускорява ритъма си. Беше погледнал в тях отдавна и веднага му беше станало ясно, че е загазил. — Това е работа на професионалист.
Устните на Наталия трепереха, но брадичката ѝ беше вирната и тя се опитваше да говори с уверен глас. „Моята Смит!“
— Тази жена умее да използва скалпел…
По дяволите!
— Значи, трябва да търсим доктор, така ли, Наталия? — дланите му нежно погалиха студените ѝ ръце. И, майната му, че щорите на стъклената врата на кабинета му бяха вдигнати. Ако ги видеше някой от полицаите… е какво пък, голяма работа. Наталия имаше нужда от него.
Както и той от нея.
— Може би — последва дълбока въздишка. — Тя не прави грешки. Никакви случайни разкъсвания около раната. Само дълбоки и плавни разрези. Бързо и безмилостно.
Аматьор би я обезобразил.
Телата на предните жертви бяха в такова състояние, сякаш бяха минали през месомелачка. Но местата на органите, които бяха взети — МакНийл го беше узнал от отчетите — бяха изрязани много внимателно. Може би останалите рани са били необходими само за да скрият следите от хирургическа намеса?