Майка ѝ все още не отместваше очи от Найл. Той въпросително изви вежда, докато на свой ред я пронизваше с черните си очи.
— И-изгони го! — изхриптя тя.
Холи премигна.
— Какво?
Майка ѝ отново се обърна към нея. Много бавно, сякаш се боеше да отмести поглед от Найл. Майка ѝ винаги е била умна жена.
— Изгони го! — гласът ѝ укрепна.
Холи погледна към Найл. Лицето му не изразяваше нищо. Тя въздъхна дълбоко и простичко каза:
— Не.
После махна към него.
— Затвори вратата, за да заработи сигнализацията.
И се отдалечи.
Зад гърба ѝ настана тишина, но след малко върху рамото ѝ се впи ръка. Холи се обърна и се вгледа в широко отворените и ужасени очи на майка си. Нейната майка. Винаги толкова въздържана и спокойна. Но не и сега.
— Ти не знаеш какво правиш! Този… този мъж не е за теб! Върни се при оня мил доктор, с когото се срещаше преди. Той е добър човек, надежден. Той…
— … Ми изневеряваше наляво и надясно — което майка ѝ прекрасно знаеше. — Благодаря, но не го искам.
Найл мина покрай тях и удобно се разположи на дивана.
Майка ѝ толкова силно я стисна за ръката, че заби нокти в кожата ѝ.
— Ти не разбираш какво правиш.
Създаваше се впечатление, че майка ѝ много добре знаеше кой беше Найл. Холи събу обувките си и почувства огромно облекчение.
— Найл, не си ми казвал, че се познаваш с майка ми.
Той лениво огледа развълнуваната жена пред него. Кели Щорм поддържаше формата си с изнурителни тренировки. Тя се занимаваше със спорт минимум по един час всеки ден, откакто мъжът ѝ се беше споминал от сърдечен пристъп преди повече от две години.
— Никога не съм се срещал с нея.
Той се усмихна, но в тази усмивка нямаше топлина.
— Аз зная кой си ти — от гласа на Кели повя арктически студ.
— И искам да се държиш настрана от дъщеря ми. Тя не е като теб. Тя…
Сърцето на Холи затуптя толкова отчаяно, че сякаш започна да се удря о ребрата ѝ. Тя погледна към майка си и усети…тъга.
— Защо не ми каза?
Стига лъжи. И недомлъвки.
Кели примигна.
— Не зная за какво…
Тя махна с ръка към Найл.
— Прекрасно разбираш за какво говоря — за наслагването на лъжите. — Мамо, ти също ли си демон?
— Не!
Отговорът ѝ дойде прекалено бързо.
— Кой е бил тогава? Все някой трябва да е бил. Татко? Той…
— Отказвам да говоря за това — Кели се изправи. — Това е пълна глупост. Нелепо е. Не съществуват никакви…
— Аз съм демон — тя за пръв път произнесе тези думи на глас. Призна си, което я накара да се почувства… спокойна. — Питър също е бил демон. И ти си знаела, нали? Когато той започна да споменава за гласовете и странните видения, ти си знаела какво означава това, но продължаваше да мълчиш!
Гневът заклокочи в тялото на Холи подобно на втечнена лава. През всичките тези години, когато майка ѝ се беше държала на разстояние, когато беше гледала как Питър върви към смъртта си… Толкова пропилени години. А майка ѝ е знаела от самото начало.
Самотна сълза се плъзна по скулата на Кели.
Холи беше виждала майка си да плаче само три пъти през живота си. На погребението на Питър. До болничното легло на баща ѝ. И сега.
— Холи, успокой се! — тя трепна от изненадана. Кога се беше приближил до нея Найл? Той я прегърна и я притегли към тялото си. — Успокой се, любов моя.
По дяволите, тя също беше започнала да плаче.
Ама че нощ!
— Трябвало е да ми кажеш — гневът си беше заминал. Беше останала единствено умората. — Аз щях да помогна на Питър, аз…
— Ти беше съвсем малка — прошепна майка ѝ. — Не можеше да направиш нищо. Аз… И аз самата не знаех, докато не стана прекалено късно…
Пред очите ѝ се появи лицето на Питър.
Не.
Кели облиза пресъхналите си устни.
— Аз… Мисля, че няма смисъл да питам как си разбрала — погледът ѝ се стрелна към Найл.
— Холи не е наполовина демон — в гласа му звучеше студена убедителност, но обятията му оставаха все така топли и успокояващи. — Нито майка ѝ, нито баща ѝ…
— Нейната баба — Кели изглеждаше толкова объркана и крехка. — Майката на Джордж е била демон — каза тя и отново погледна към дъщеря си… — Кълна ти се, дете, че не знаех за това. Тя е починала много преди аз и баща ти да се оженим. А и той изглеждаше толкова… обикновен. И аз си мислех, че това наистина е така, докато Питър…
Тя преглътна шумно и звукът сякаш отекна в тихата стая.
— Джордж реши, че и вие сте като него… Че генът, или каквото и да е там при демоните, не ви се е предал. Боже, дете, толкова се молех всичко да е нормално.