И Холи излизаше с него? Правеше секс с него?
— Аз още помня онзи ден, когато ти за пръв път пристъпи през вратата на моя Рай. Тресеше се от страх…
От ужас, ако трябваше да бъде точна.
— И от жажда за знания.
Емили бавно седна на стола си. Кожената му обвивка под нея проскърца.
— Ти толкова много искаше да попаднеш в моя свят, нали? Трябваше да се потопиш в него, за да оцелееш.
Тя винаги беше подозирала, че Найл притежава остър ум и неподражаеми инстинкти, що се касаеше за смъртни. И изобщо не се учудваше, че в крайна сметка от него се беше получил толкова опасен хищник.
— Накъде биеш?
Гласът ѝ беше спокоен и студен. Както винаги, тя беше добра в самоконтрола, който демонстрираше. Имаше години практика, за да го изгради. Но ако съдеше по погледа на Найл, не беше успяла да го заблуди. От бавната му усмивка тялото на Емили се стегна.
— Аз те пуснах в моя Рай. Дадох ти пропуск за моя свят.
Да, добре, така беше. И тя винаги се беше чудила защо, но…
— Но ти ме запозна и с онзи негодник, който се опита да влезе в главата ми. — Майлс. Задник, а не демон. И изобщо не очакваше тя да се съпротивлява.
Колко сгреши.
Бръчките около устните му станаха по-забележими.
— Когато разбрах, какво става теб и Майлс… беше прекалено късно — той изви вежда. — Ти сама се справи с проблема, преди аз да успея да се намеся.
Това беше лъжа, на която Емили не се хвана.
— Шибана…
— Докторе, следете за езика си.
Емили едва не изръмжа.
— Майлс беше грешка — и демонът присви рамене. — Но, мисля, че напълно заплати за престъплението си, не смяташ ли? Ти го лиши от силите му. От всички, до последната капка. Нямаше да повярвам, че това е възможно, ако не го бях видял със собствените се очи.
За кратък миг тя отново се пренесе в миналото в „Парадайз Фаунд“. Глъчката на тълпата около нея. Димът във въздуха. И демонът в краката ѝ. Дивото главоболие и… падането върху бляскавата повърхност на бара…
… А после събуждането ѝ в болницата.
— Винаги съм се питала… — всъщност, въпросите ѝ бяха повече. Емили вдиша дълбоко. Целият този разговор беше много странен, но тя толкова отдавна искаше да научи отговорите.
Отговорите. Тя ги беше потърсила, но те останаха недосегаеми. Някои тайни просто не можеха да бъдат разгадани.
— Кой ме изнесе от клуба? — тихо попита тя.
Найл отново изви вежда.
Проклятие!
— Не можех да те оставя да кървиш на пода, нали така? Това влияе лошо на бизнеса.
Сякаш на клиентите на клуба им пукаше, че на пода в краката им лежеше жена в безсъзнание.
Демонът се облегна на дивана.
— Изнесох те и направих така, че в болницата да няма… неудобни въпроси. И останах до теб…
Ето това беше истинска изненада.
— …докато не дойде на себе си.
Какво? Найл е бил при нея, докато тя е била абсолютно безпомощна? Мисълта беше ужасяващо стряскаща.
Бездънните му очи не се отместваха от нея.
— Майлс имаше приятели. Отрепки, но достатъчно силни демони. От ония, които живеят на принципа „око за око, зъб за зъб“. Те с радост щяха да си поиграят с теб.
Да, самата тя също имаше подобни страхове. Дори след излизането ѝ от болницата нощем я измъчваха кошмари. Но след това, някак от само себе си, страхът изчезна.
— Аз… отстраних тази заплаха — думите с лекота се отрониха от езика му. Спокойно. Сякаш говореше за изнасяне на торба с боклук. Макар че за него може да е било точно така. Емили никога не беше разбирала Найл. Разумът му беше закрит за нея. Винаги. Не както при останалите. Тя с лекота можеше да прочете мислите на Другите, но не и тези на Найл.
Не че толкова искаше всъщност.
Защото някъде дълбоко в себе си знаеше, че ако Найл се опиташе да стори с нея същото, което се опита да направи Майлс, тя нямаше просто да изпадне в кома. А да умре.
Найл притежаваше огромна сила. Тя само беше чувала на какво бяха способни демоните от десето ниво. Дори се носеха слухове, че в действителност могат да живеят вечно. И се възстановяват толкова бързо, че телата им винаги са в идеално състояние. Но колкото по-дълго живееха, толкова по-силно се проявяваше демонската им същност. Чуваха се и слухове, че някои демони били толкова стари, че отдавна им е израснала опашка, а краката им приличали на раздвоени копита. Разбира се, всичко това бяха само слухове. Без реално потвърждение, но…
Но беше истина, че демоните от десето ниво не можеха да бъдат убити с обикновено човешко оръжие. И Емили не беше сигурна, че иска да се свърже с Найл с оглед на силата му, която просто извираше.
— Аз отстраних за теб този малък проблем, затова смятам, че си ми длъжница.