Тя се намръщи.
— Какво искаш?
Найл просто вдигна ръце, сякаш искаше да покаже, че няма какво да крие.
— Емили не трябва да се вълнуваш толкова. Аз не съм заплаха за теб, каквото и да си мислиш.
Тя само изсумтя.
— Искам единствено да се възползвам от възможностите на удивителния ти разум. Толкова интересен и силен.
Всичко в Емили се напрегна.
— Винаги съм смятала, че ме проверяваш — прошепна тя, като внимателно подбираше думите си. Това беше неин собствен тест на реакцията на Найл. Който просто кимна.
— Да, така беше.
Кучи син! Беше я пуснал в „Парадайз Фаунд“, а след това я беше наблюдавал като лабораторна мишка. И имаше наглостта да седи тук и да говори нещо за някакви си дългове?
— Трябваше да се убедя, че ще се справиш и ще успееш да противостоиш на мрака.
Тя се беше съпротивлявала на мрака дълги години. И нямаше нужда, някакъв самоуверен демон да…
— Ако не беше достатъчно силна, нямаше да имам никаква полза от теб.
Студено и жестоко. Точно каквото очакваше тя от него, но…
Сега очите му не бяха студени. Мракът в тях се осветяваше от пламък, който преди го нямаше.
„Ако вляза в мислите му…”
Нещо ѝ подсказваше, че този нов Найл беше пълен с тайни. Демонът се наведе напред и се отпусна.
— Ти няма да кажеш на никого за работата, която ще вършиш за мен…
Найл имаше нужда от психотерапевт?
— На никого. И ти…
Вратата на кабинета рязко се отвори и се блъсна в стената.
От изненада дишането на Емили едва не спря, но Найл дори не трепна.
— Какво правиш тук, кучи син такъв?
В рамката на вратата стоеше много разгневеният любим шифтър на Емили. И явно не в ролята на полицай, а по-скоро в тази на разярен ревнивец.
Което беше много мило.
Тя скочи и забърза към него.
— Аз съм добре, Колин. Няма нужда…
Той затвори вратата с ритник. Достатъчно силен, за да издрънчат прозорците.
— Само това остава, тоя задник да ти досажда. Искам да се държиш по-далеч от Емили, ясен ли съм, демон? И двамата знаем, че си затънал в неприятности до шия…
Найл бавно се изправи, и въпреки че на Колин му израснаха нокти, а кучешките му зъбите се удължиха, той спокойно срещна погледа на съперника си, без да се притесни.
— Няма да се държа далеч от нея.
Чу се ръмжене.
— Тя ми трябва — Найл наведе глава. — И понеже зная, че Емили храни нежни чувства към теб, изобщо не ми се ще да ти причинявам болка. Но тя наистина ми трябва.
Гит се втурна напред, но Емили успя да го хвана за ръката и да го издърпа назад.
— Колин, дай му да довърши.
Това, което ставаше в момента, беше от изключителна важност.
Тялото на шифтъра започна да тръпне от докосването ѝ.
— Добре — гласът му изобщо не приличаше на човешки. — Но ако ме ядоса, ще му откъсна главата.
Реална заплаха от негова страна.
Емили се обърна към Найл.
— Защо точно аз?
— Ти най-добре от всички, които познавам, можеш да поставяш ментални бариери — в гласа му долови уважение и признание. — Имам нужда от този талант.
Направо му повярва, че демон десето ниво има нужда от помощ, за да скрие мислите си от околните.
— Пълни глупости!
Понякога тя просто беше принудена да назове нещата с истинските им имена.
— Докторе, вие помните за дълга си, нали?
— Ти няма да влезеш в съзнанието на Емили! Ти няма…
Найл поклати глава и прекъсна ръмженето на Колин.
— Не ми трябва съзнанието ѝ. Искам тя да използва таланта си, за да проникне в съзнанието на демоните… и да ги учи да поставят ментални щитове.
Емили изумено зяпна. Не знаеше какво да каже. Демоните си имаха свои собствени бариери, заложени от природата, които се активираха, когато те встъпеха в силата си. Защо тогава…
— Понякога онова, което ни е дадено от природата, не е достатъчно — каза Найл, сякаш прочел мислите ѝ.
Или наистина го беше направил?
Той се насочи към тях и застана нос в нос с Колин.
— Вълк, пречиш ми да мина.
Върху челюстта на шифтъра трепна нервен тик, но той все пак се отмести встрани.
Найл отвори вратата и влезе в приемната.
— Ванеса ти позвъни, нали? — прошепна Емили.
И Колин се беше добрал до офиса ѝ за рекордно кратко време. Тя леко наклони глава, като продължаваше да следи Найл с поглед.
— Да, по дяволите, тя…
Демонът се насочи наляво и спря до тъмнокос мъж и блед, слаб тийнейджър. След което се обърна и я погледна.
— Кои са тези? — прошепна Колин.
Демони. Тя виждаше през защитната им магия. И се насочваха право към нея.