Тя премигна. Бръчките върху лицето на Мак тази вечер ѝ се сториха по-дълбоки, а косата — по-сива.
— За кого? — познавайки го много добре, той можеше да говори за… всичко.
— Шибаните демони, Щорм. Колко отдавна?
Ченето ѝ буквално увисна.
— И това е заради онзи задник, когото изпържиха в уличката, нали? — думите му излитаха като куршуми. — Винаги съм знаел, че в тази история има нещо подозрително. И разбрах, че след случая, ти също си се усетила. Особено след като се заигра с Найл — Мак тръсна глава. — Боже господи! С Найл? Ама ти какво, търсиш си най-лошия сред отявлените негодници ли?
Явно беше нещо такова.
Холи обмисли няколко отговора.
Да, изборът не беше особено голям. А и Мак я гледаше като…
— Още от пръв поглед разбрах, че Найл е демон.
Как?
— Ти… ти също ли си демон? — това би обяснило много, но…
— По дяволите, не! — той се напрегна. — Човек съм. Сто процента.
Но тя не можеше да твърди същото за себе си.
— Тогава как…
— За пръв път се сблъсках с демон във Виетнам. Беше прострелян в гърдите — Мак вирна брадичка. — Бях наясно, че не мога да помогна. По онова време бях обикновен санитар, без никаква практика; насред джунглата и под постоянен обстрел… — той шумно вдиша. — Говорех на младежа, че не е сам, макар това изобщо да не помагаше. Той обърна глава и ме погледна…
Холи се досети какво щеше да последва. В такова състояние защитната магия…
— Очите му бяха по-черни от нощта. Не бях виждал нищо подобно — настана тишина. Доста дълга. — Но оттогава, дяволски често ми се е налагало да се сблъсквам с това.
Тя не отместваше поглед. Интересно, дали Мак знаеше за тайната ѝ?
— За демоните знаят много повече хора, отколкото си мислиш ти — ръцете му бяха стиснати в юмруци. Големи юмруци, няма как да не ги забележиш. — И не на всички хора се нрави идеята да съществуваме редом с Другите.
Това не беше новина.
Малкият ѝ кабинет сякаш стана още по-малък. Между нея и Мак имаше стол, но това не пречеше на продуцента да я изгаря с поглед.
— Някои дори смятат, че демоните трябва да бъдат изтрити от лицето на земята.
Мак винаги ѝ беше харесвал. Харесваше ѝ начинът на държанието му. Холи го смяташе за умен. Силен. Непробиваем.
Но, по дяволите, дали трябваше да приеме това за заплаха?
— Някои не разбират добре света, в който живеят — отговори тя с добре балансиран глас. И дори сама се учуди, че се получи. — Не всички демони са зли…
— Да, те не всички са зли.
— Както и хората! — парира го тя.
Мак кимна.
— Подозирах, че ще кажеш точно това. Особено след като разбрах, кой е новият ти приятел.
Какво, по дяволите, ставаше?
Продуцентът се наведе над бюрото и насочи пръст към нея.
— Бъди нащрек, Щорм! Ти може и да си в безопасност, но Найл е като магнит за всякакъв род неприятности.
С тези последни думи Мак се обърна, отвори вратата и излезе. А Холи така си остана неподвижна и не разбра дали Мак я заплашваше, или се опитваше да я предупреди.
* * *
Бурята, която се беше заформила през деня, най-накрая стовари върху земята яростта си и то тъкмо в момента, в който Холи тичаше към входната врата на дома на Найл. Тя все пак реши да отиде при него, когато най-после завърши работата си върху последните новини в студиото.
За броени секунди прогизна до кости…
— Холи!
Найл беше пред нея. По лицето му се стичаха капки дъжд, а тъмната му тениска беше залепнала за кожата под напора на леещата се вода.
Нима я беше очаквал?
Тя спря рязко, изненадана едновременно и от погледа му, и от тътена на гръмотевиците. Дъждът се усещаше като ледени иглички по кожата ѝ, но Найл изглеждаше съвсем съсредоточен, когато тръгна към нея. Може би трябваше да му позвъни; може би беше прекалено самонадеяно от нейна страна, да се появи просто хей така на прага му, но тя…
Толкова силно го желаеше.
— Найл, аз…
Той я прекъсна с целувка. Страстна, проникваща до костите целувка, с която заявяваше правата си над нея без думи; целувка, която я разтърси със същата ярост, както бурята над тях разтърсваше земята.
Ръцете му се плъзнаха по бедрата ѝ, слязоха по-надолу и обхванаха дупето. Той рязко я придърпа към тялото си и към члена си, размерът и възбудата на които не можеха да скрият дори мокрите дрехи. Изглежда, че студът изобщо не го притесняваше. И той със сигурност нямаше да попречи и на нея.
Демонът се откъсна от устните ѝ и се вгледа в очите ѝ. В неговите все още се виждаха тайни.
— Смятах да стоя настрана от теб.
Какво?