— Но, по дяволите, не мога да го направя!
И отново наведе глава, като притисна устните си към гърлото ѝ. О, да. Тя винаги беше харесвала…
Найл прекъсна мислите ѝ, като прокара език по нежната ѝ кожа. И леко я одраска със зъби.
Холи заби нокти в раменете му и отметна глава. Ако му трябваше по-удобен достъп…
Тя леко помръдна бедра и Найл веднага се притисна към нея. Холи инстинктивно се отърка в него. Имаше нужда от повече… От още и от още.
— Ако не влезем вътре следващите тридесет секунди… — изръмжа той някъде около гърлото ѝ и по тялото на Холи се плъзна тръпка. — Ще те взема точно тук.
Съблазнително. Тя никога не беше правила любов под дъжда, а това звучеше толкова диво и необуздано, че…
Но охраната ѝ беше някъде наблизо. Изчакваха. Наблюдаваха.
Тя отвори очи и премигна няколко пъти в опит да се избави от капките дъжд.
— В… къщата.
Да, това прозвуча прекалено задъхано, но нямаше какво да направи.
Найл леко я захапа и всичко в нея се стегна от желание. След което я хвана за ръката и двамата изтичаха към ярко осветената къща, като разплискваха насъбралата се в локви дъждовна вода. Някъде съвсем наблизо изтрещя гръмотевица. Масивната дървена врата се отвори веднага щом изкачиха последните стъпала. Да, много удобен и полезен фокус.
Холи беше обгърната от топлина, която постепенно изместваше студа от тялото ѝ. Вратата се затвори зад тях. Тя отметна мокрите коси от лицето си. Боже, сигурно в момента изглеждаше ужасно; досущ като мокра котка.
Докато Найл… Мъжът беше великолепен мокър. От косата му капеше вода. Под тениската, облепила тялото му като втора кожа, се виждаше как се движеха мускулите на гърдите и ръцете му.
Холи преглътна. О, по дяволите!
Той се протегна към нея, но… Тя поклати глава.
— Не и този път, демон. Този път аз ще те взема.
Найл само примигна. Тя се усмихна и коленичи пред него.
— Холи, не е нужно да…
Свалянето на мокрите му дънки се оказа доста сложна работа, но тя трябваше да се справи.
— Искам го.
Толкова силно искаше да усети вкуса му върху езика си, че усещаше устата си пресъхнала.
Най-накрая успя да откопчае копчето и да дръпне ципа надолу. Възбуденият член на Найл се освободи от плена си и се плъзна в ръцете ѝ. Дебел, дълъг и готов…
Не можеше да не го пожелае.
Тя наведе глава и пое с устни върха му.
— Дявол да…
Не сега, но скоро.
Тя го облизваше, като бавно изучаваше формата му; дразнеше го със зъбите и езика си така, сякаш заявяваше правата си върху него. Същото, което беше направил и той с нея.
На върха му изби капка и Холи най-накрая го вкуси. Леко солено и удивително приятно. Вкусът му беше много по-различен от този на смъртните и много по-неустоим. И Холи поиска повече. Пое го по-дълбоко. После още няколко сантиметра. Той заплете пръсти в косата ѝ, без да спира да се наслаждава на топлината в устата ѝ.
— Любима, толкова е хубаво! Дяволски хубаво!
Тя също получаваше удоволствие. Плътта ѝ конвулсивно се свиваше от възбуда, докато го поемаше все по-навътре. Пръстите му я стиснаха по здраво и ласките ѝ станаха по-напористи. Холи обхвана с ръце великолепното му стегнато дупе. Зърната на гърдите ѝ се втвърдиха до болка; толкова силно стана желанието ѝ.
Очите ѝ се вдигнаха към неговите. Порозовели бузи. Блестящи очи.
— Черни… — прошепна Найл и тя разбра, че очите ѝ бяха променили цвета си. Демонът изскърца със зъби. — Сти…га.
Но тя искаше повече.
Найл се опита да я отдръпне от себе си.
— Любима, или с теб, или никак.
А не, вариант „никак“ изобщо нямаше.
Холи се изправи върху треперещите си крака. Свали ризата си и чу как мократа дреха падна на пода, когато я захвърли настрани. После дойде ред на сутиена. Голите ѝ гърди, увенчани с напрегнати и жадуващи за ласка зърна, се появиха пред погледа на Найл. Той веднага покри с устни едното и започна да го смуче. Точно толкова силно, колкото искаше тя. Пръстите на лявата му ръка се обвиха около другото и започнаха да го галят и пощипват, докато огънят на страстта се разгаряше все по-неудържимо.
Оказа се много по-сложно да се избави от панталона си. Мократа му материя беше добре прилепнала и усукана около краката ѝ, но след яростна и кратка борба, тя някак си успя да го смъкне надолу. После свали обувките и бикините си.
Леглото не беше далеч. Но диванът се оказа още по-близо.
Само след миг Найл захвърли Холи върху възглавниците му, разтвори коленете ѝ и се намести пред влажното ѝ и жадуващо лоно.
— Сега — изръмжа той.
— Сега — повтори и тя.
Това беше достатъчно за Найл и той нахлу дълбоко в нея.