— Ще се наложи да почистя бъркотията.
Както винаги.
Никой друг не можеше да го стори по-добре.
Върху екрана на телевизора се появиха по-ранни кадри от разследването. Настана малка пауза и се появи лицето на Холи. Тя все мрънкаше и мрънкаше за тази дяволска полицейска скица.
Мерзка лъжкиня! Също толкова порочна като останалите.
Още една недовършена работа. Прекалено много бяха станали напоследък. Време беше да пролее кръв, а след това да замете следите си.
* * *
Мак я разкарваше из целия град. Холи погледна към часовника на ръката си. Почти пет вечерта. Тя беше на крак, заедно с оператора, от десет сутринта.
А се събуди в обятията на Найл. Страхотно място. Но дори не успя да го целуне и да му пожелае добро утро, когато телефонът ѝ звънна.
Беше Мак. С настояване да довлече задника си до телевизията, защото имали недостиг на репортери. Лео Додж — мъжът, който се занимаваше с полицейските новини — беше попаднал в катастрофа. Не беше пострадал много, имаше счупен крак и изкълчена китка. Затова днес трябваше да го замести тя.
Отначало Сю Патрик се беше съгласила да заеме тази „почетна“ длъжност. Тя беше готова на всякакви тематични репортажи и отдавна се молеше да ѝ дадат нещо по-сериозно. Но след това блондинката се отказа с твърдението, че има хранително отравяне. Което беше много вероятно, тъй като Сю, с риск за здравето си, всяка седмица правеше репортаж за ресторанти, в които хигиена беше на много ниско санитарно ниво.
Холи раздвижи рамене. Изобщо не искаше да снима грабежи и кражби на коли. Искаше да работи върху случая с убиеца на демони. И искаше да отиде в болницата при Ким. Дали не беше излязла днес от комата? Лекарите не бяха оптимисти, но Найл беше казал, че Ким ще се оправи. А той знаеше много повече за способността на регенерация на демоните, отколкото тези дипломирани специалисти.
Бен паркира микробуса пред малка тухлена къща, върху чиито предни прозорци бяха заковани дъски. Пътеката беше обрасла в бурени. Операторът отмести назад бейзболката си и подаде глава от прозореца, за да огледа по-добре.
Холи се намръщи.
— Хм… Предполага ли се, че трябва да се срещнем с някого тук?
Гадничко местенце. Къщата изглеждаше изоставена. Двамата с Бен се намираха в улица без изход, отделена от останалите обитавани къщи чрез обрасъл пущинак.
— Мак така каза.
Холи извади бележника си.
— Вандали. Дом двеста осемдесет и девет по „Нимой Роуд“.
Мак беше казал, че тази къща вече трети пореден месец буквално е атакувана от вандали. Мястото изглеждаше доста страшно. Защо трябваше някакви глупаци да влизат с взлом тук и да драскат по стените…
— Смяташ ли, че собственикът ще ни посрещне? — попита Бен, без да крие скептицизма си.
Тя отново погледна към къщата. Нямаше признаци от присъствие на хора наоколо. На разбитата алея нямаше автомобил.
— Ще почакаме и ще видим — и тя посочи към наклонената веранда. — Дай засега да заснемем няколко кадъра. Аз само ще проверя записките си отново и започваме.
Дори ако собственикът не се появеше, все пак щяха да разполагат с някакъв материал, с който да завършат този изморителен ден.
Бен отвори вратата си и тя тъжно проскърца. После излезе навън и се протегна. Холи излезе от другата страна и усети как се скова гърба ѝ между плешките. Странно, когато тя…
— Мамка му, кълна се, че съм виждал вече този джип и преди.
Холи заобиколи и се приближи към него. Погледът на оператора беше прикован към сивия миниван, паркиран на входа на уличката. Тя измъчено се усмихна.
— Сигурно си прав. Сега на пътя е пълно с такива.
Бен изсумтя и поклати глава, докато отваряше задната врата и посягаше за камерата.
— Може и да е така.
Тя отново погледна към джипа. Охраната я следваше по петите през целия ден. И това можеше само да я радва, след като беше видяла раните на Ким.
Докато Бен настройваше оборудването, Холи преглеждаше записките си. Преди седмица, някакви тийнейджъри бяха арестувани и обвинени във вандализъм. Историята беше ясна като бял ден.
— Помогнете ми…
Косъмчетата по тила ѝ настръхнаха. Тя вдигна поглед от бележника си и погледна към къщата.
— Хм… Бен?
Бен отново изсумтя. И изруга, когато блъсна коляното си във вратата.
— Чу ли това? — тихо попита Холи и се обърна към него.
— Какво да чуя? — намръщи се той.