Разбира се, че тя ядеше и много бой. Биволарчето хвърляше по нея като по куче, а тя ще се сниши, ще попримига и като мине кривакът над нея, побегне. След някоя голяма пакост пък пастирчетата се изреждаха да се ловят за опашката й й да я бият; тя бягаше и ги влачеше по ливадата. От време на време окото й сутрин биваше гурелясало, сълзеше и мухите цял ден се трупаха по него.
Настъпили бяха големи летни горещини. Нивите замирисаха на хляб, побеляха, поразкършиха се и накръстосаха класове над пътищата. Пеперудки, облечени сякаш в нови, шарени дрехи, меко хвърчаха над житата из светлия въздух. Макар че не се мяркаше никакво облаче по дълбокото и просторно юлско небе, от време на време през деня далечни, тихи и сухи светкавици мигом разтваряха червени ветрила в дъното на хоризонта. Те показваха, че времето ще се задържи хубаво, и селяните се радваха, че бог им дава ръка да приберат това, което беше народила земята.
Гърмодолските бяха излезли на жътва; жънеха Денка, децата и две откупени момичета. Стоян беше впрегнал, та ореше ожънатата част от нивата. Жътварите — поразкрачени, приведени и попотени — бяха насвили една широка и дълга пост. Класовете пред тях се люшкаха и тревожно шумоляха, сякаш искаха да избягат от острите сърпове. По новото и сухо стърнище — развеселено тук-таме от зелени стръкове трева — се бяха изтъркаляли като бурета снопове и бяха огазени светли пътечки към колата, към бъкела под крушата, към близката зашумена гора.
На постта Гърмодолката се разпореждаше. Тя не само се халеше, та жънеше, ами и намираше време да следи кой как жъне. И подканяше, хвалеше, кореше, даваше пример. Кога закрепяше поглед над нивата, ще почне да я хвали:
— Нива като люлка — едра, гъста и полегнала на една страна! И чиста — няма паламида из нея да те целува, няма бабин зъб да ти сакати ръцете! Сама вика: „Жъни ме, жъни ме!“ — И като помисляше, добавяше загрижено: — Посягайте да го съберем накуп, доде не е притопуркал оня, белият, че ще гледаме за един залък хляб!
Заливосаната от пролетните дъждове и напукана земя се беше зачервеняла с житни зърна от сухите юлски ветрища; под класистите снопове се насипваше жито като жарава, дори под ръкойките оставаха зърна — навред преливаше жито.
Стоян ореше в долния край; по сухата и бучава оран стърчеше и се белееше полузаровена стрън. От голямата жега биволиците бяха омърлушени, едва пристъпяха и уморено мяткаха крака.
— Дий! Дий, пристъпи де! — подканяше ги лениво Стоян. — Какви сте ми жегарни!… Размързяло ги!
От време на време, като дойдеше откъм колата, той ги спираше и заливаше главите им с вода от бъклите; докато ги поливаше, те съживено пухтяха, пръскаха и подигаха опашки. Мухите ставаха все по-смели и се лепяха на топчини по краката им, по коремите им, по очите им. Биволиците се вардеха с опашки, с уши, с уста, с крака. Пропъдената от едно място муха отиваше пък на друго; след нея излизаше върху кожата свежа и червена като рубин капка кръв. Гърмодолеца често спираше под някоя студена сянка, откъртваше вейка и започваше да ги гони и бие; той се ожесточаваше към някоя по-настървена и я гонеше от място на място, от биволица на биволица, из въздуха, та дори излизаше след нея и по слънцето. Биволиците потъваха в кръвове от измачканите по тях мухи, а около краката им земята посивяваше от избитите и навирили крака мухи. Наистина мухите толкоз много безпокояха биволиците денно време, че те и нощем, в съня си, се попляскваха с опашки и помръдваха с уши.
По едно време, като ореше, Стоян поспря на браздата, да избърше рукналата пот по зачервеното си от пек лице и да духне хлад по гърдите си.