Вечер, след плява, тя се поувъртваше, както беше вързана — избираше си място за лягане, — па прибираше с крака слама под себе си, наколенчваше и тежко слагаше задница на земята; като легнеше, помръднеше да се намести, почеше се някъде с рог и издълбоко, облекчително въздъхне. Брязка пък не гледаше де ляга; ако се стовареше върху друго добиче, то само трябваше да се отмести. Дигнали глави и попритворили очи, биволиците лежеха и преживяха до късно през нощта. Синджирите им равномерно подрънкваха от преживянето, по устата им висеше пяна. От време на време спираха за миг, нещо изкъркорваше в тях и пак продължаваха. С напредването на нощта биволиците все по-често затихваха в дрямка. А когато сънят им надделяваше вече, сгушваха глави към тялото си и заспиваха. В затоплената маза се чуваше равно, високо припъшкване. Мишки и плъхове цяла нощ притичваха, трополяха и цъцреха по гредите и събаряха пепелищаци и паяжини по гърбовете им. През това време и Гърмодолеца, търкулнал се до семейството си, спеше в топлата, запарена стая и сънуваше, че някоя от биволиците му говори нещо или дигнала глава, се смее насреща му.
С времето Вранка Войничката добиваше все по-дръглив и болнав вид. Когато беше хвърлено пред нея храна, често спираше да яде и дълго се ослушваше в нещо важно й тежко, което ставаше вътре в нея. А пък понякога и с дни не посягаше да яде. Като донесяха храната, очите й се оживяваха, навеждаше се, та я поразбъркваше с уста, вземаше две-три сламки, опитваше се да ги сдъвче, но й се виждаха безвкусни и спираше; и с часове стоеше неподвижна, омърлушена, с провесени сламки в устата — сякаш мислеше нещо. Тя стана ленива. Повече лежеше и дремеше; кога лежеше, понякога й се поискваше да стане и да тръгне нанякъде. Но като станеше и мръднеше две-три крачки, отново й се долягаше. Напъти, както лежеше, ще просне крака и глава по земята, като умряла.
По обложеното зимно небе взеха да се очертават облаци. Слънцето все по-често се показваше над земята, сякаш я викаше. Земята взе да се провижда тук-таме изпод завивките на снеговете. Орачът излезе на двора, погледна оголените влажни поля, погледна слънцето, което отново беше излязло между хората, па се усмихна и разкърши снага.
Като се отопли времето, Гърмодолците още през първите дни изведоха биволиците на двора и ги изкъпаха с топла вода и сапун. Биволиците не ги свърташе вече в мазата и бягаха повече вън по слънцето. Поизмършавели от сухата зимна храна, поощавени тук-таме от паяжините и мишавините, те се разстъпваха тежко и важно по двора — като поклащаха глави, клепеха с крака и полюшваха опашки, — ходеха до плета, до градинския вратник, до обора и навсякъде душкаха, навсякъде търсеха нещо. Вранка се бе пооживила; една утрин, като гледаше Мънчо — чакърестото и белокрако мъжкарче на Брязка — как весели двора с палавите си игри, тя сама се опита да играе. Тежко подрипна веднъж-дваж, като огъваше глава към тялото си и подигаше задницата. Но се препъна, наколенчи и едва се закрепи да не падне. Тя се изправи, въздъхна дълбоко и продължи да следи игрите на Мънча.
— Е-е, дъртоше, мина вече нашата! — въздъхна Гърмодолеца, който потягаше по това време колата на двора.
Към обед той впрегна и отиде на колибата за сухи съчки. Когато се върна с пълно и спря пред дръвника, първо взе да разпряга Вранка, като я гледаше неспокойно. Вранка, щом се освободи от ярема, постоя един миг, затрепера цяла, падна връз процепа, отърколи се на земята, пририта и зашиба главата си. На устата й излезе пяна, очите й се подбелиха. Гърмодолеца се посуети, опипа се по пояса, поколеба се, па се затича към прелеза, та извика съседа си дядо Илия, който колеше курбаните по махалата.
— Домиля ми — обясняваше му той, — ами ела ти, като не е твоя… Защо да се хвърля месото. Циганите ще ми свършат някоя работа за него.
Когато пристигнаха, Вранка хъркаше, а Денка и децата плачеха около нея. Съседът ги посгълча с някакъв тържествен глас, извади ножа си, опита го с пръст и наколенчи на плешката й. Сред общото си страдание Вранка усети някаква самостоятелна, остра болка на шията си и се опита да се възпротиви — зашава, зарита; но точно от тази болка като че дойде спасението — нещо топло изтичаше от нея, все повече я обземаше приятна слабост, а заедно с това и болките изчезваха, и всичко изчезваше…
Когато караха биволите за вода, като стигнеха, дето беше приклана Вранка, настръхваха и започваха да душкат, да ровят с крака и да реват; едва ги откъртваха оттам. Като минаваха сутрин и вечер през двора овцете, щом стигнеха до това място, звънчарката спираше, потропваше неспокойно с крак и го избикаляше; избикаляха и другите овце след нея. Само кокошките се въртяха там по цял ден, кълвяха окървавената пръст и радостно тътреха.