Така минава животът на старата дама, разнообразяван веднъж годишно с пътуване до някое уединено кътче край морето. Годините й се изнизват все така в благодетелност и не е далеч времето, когато ще настъпи последният й час. Старата дама го очаква спокойно и равнодушно. Тя има на какво да се надява и няма от какво да се бои.
Съвсем различен от старата дама и едновременно с това доста забележителен сред енориашите е единият от непосредствените й съседи, възрастният морски офицер в оставка, който с грубото си и безцеремонно държане внася не малко смут в нейното домакинство. Първо, той постоянно пуши пури в предния двор, а когато му се прииска и да си пийне нещо — което в никакъв случай не е рядкост за него, — подръпна мандалото на своята съседка с помощта на бастуна си и нарежда да му подадат чаша бира през оградата. В допълнение към тази негова безцеремонност той е нещо като специалист по всичко или както сам се нарича …… „истински Робинзон Крузо“ — и това, което му доставя най-голямо удоволствие, е да си прави експерименти с имуществото на старата дама. Една сутрин стана рано и посади по три-четири напълно разлистени невенчета във всяка леха пред дома й и когато тя се събуди и погледна през прозореца, изпадна в недоумение и си помисли, че може би през нощта в градината й е имало някакви странни изригвания. Друг път разглоби часовника й, който се навиваше веднъж седмично и стоеше на долната площадка на стълбището, като твърдеше, че имал нужда от почистване, след което го сглоби отново, и то по такъв странен и неповторим начин, че оттогава голямата стрелка постоянно спъва малката в своя ход. След това се захвана да отглежда буби и по два-три пъти дневно ги разнасяше в хартиени кутийки, за да ги показва на старата дама, като при всяко идване изпускаше по една-две. В резултат на това един ден завариха една доста тлъста буба да пълзи нагоре по стълбите, вероятно с намерението да потърси своите дружки, защото при по-нататъшното издирване се оказа, че много от тях вече са се настанили по стаите. Старата дама се отчая и замина за морето, а докато я нямаше, той заличи напълно името й от месинговата табелка на вратата й в желанието си да я излъска с концентрирана азотна киселина.
Но всичко това е почти нищо в сравнение със своеволията, които си позволява в обществения живот. Той ие пропуска нито едно събрание и вечно спори с енорийските власти — обвинява настоятелите в разпуснатост, оспорва законните права на църковния писар, кара данъчния агент да идва при него по няколко пъти, докато накрая се откаже, и чак тогава му изпраща парите, всяка неделя намира кусури на проповедта, казва, че органистът трябвало да се засрами от свиренето си, изявява готовност да се обзаложи на каквато и да е сума, че може да изпее псалмите по-добре от всички деца, било то момчета или момичета, и изобщо се държи крайно дръзко и възмутително. Най-лошото у него е това, че поради изключителното уважение, което изпитва към старата дама, той иска да й втълпи собствените си възгледи, ето защо винаги идва при нея с вестник и с часове й говори разпалено за политика. Но въпреки всичко в своята същност той е отзивчив и добросърдечен човечец, поради което, независимо че от време на време старата дама се ядосва с него, общо взето, те се погаждат добре и тя, като всички енориаши, се смее на всяко негово ново изобретение.