— Шибан лъжец!
…пуснете го…
Лосън погледна назад и очите му се разшириха. Стените на стаята постепенно изчезнаха. Товарният влак изсвири. Светлината от уличната лампа почервеня, сякаш бе неоновият надпис над сградата на „Бъретс“, примигващ на фона на притъмняващото небе.
Някакво същество излезе от петоъгълника — приличаше на дванайсетгодишно момче, беше късо подстригано.
Гарсия се хвърли към Джим и го удари в устата. Младият мъж усети дъха му, вонящ на чесън. Не изпита болка от удара, струваше му се, че наблюдава забавени кадри от филм.
Внезапно почувства тежест в слабините и погледна надолу — върху панталоните му се появи тъмно петно.
— Погледни, Вини, този се напика! — извика Лосън. Тонът му бе подигравателен, но на лицето му беше изписан ужас. Това бе изражението на внезапно оживяла кукла, която открива, че конците й се дърпат от кукловод.
— Пуснете го — нареди приличното на Уейн същество, но гласът му не беше детски — бе студеният, алчен глас на демона от петоъгълника. — Бягай, Джими, бягай! Бягай!
Джим падна на колене, някой го сграбчи за ризата и се опита го задържи, но не успя.
Той вдигна очи и видя как Вини, с изкривено от омраза лице, забива ножа си в сърцето на съществото… но изведнъж изкрещява, лицето му се деформира, овъглява се, почернява, става страшно.
След миг Вини изчезна.
Гарсия и Лосън нанасят удари след него, започват да се гърчат, овъгляват се и също изчезват.
Джим лежеше на пода и дишаше на пресекулки. Постепенно шумът от товарния влак заглъхна.
Брат му се взираше в него.
— Уейн? — прошепна младият мъж.
Лицето над него се промени, сякаш се разтопи и разтече. Очите пожълтяха, ужасяваща гримаса изкриви детските черти.
— Ще се върна, Джим — прошепна студеният глас.
Сетне страховитото, ухилено същество изчезна.
Джим бавно се изправи и спря грамофона с осакатената си ръка. Докосна устните си, които кървяха от удара на Гарсия. Отиде до вратата и запали лампата. Стаята беше празна. Той огледа паркинга, който също беше пуст, само някакъв тас от кола идиотски проблясваше под лунната светлина. В класната стая беше задушно, като в гробница. Джим изтри петоъгълника от пода и започна да подрежда чиновете по местата им. Пръстите адски го боляха — но какви пръсти? Каза си, че незабавно трябва да отиде на лекар. Отвори вратата и бавно заслиза по стълбите като притискаше ръцете си към гърдите си… На половината път нещо — някаква сянка, или просто интуицията — го накара да се обърне.
Стори му се, че някой отскочи назад в мрака.
Спомни си, че в книгата предупреждаваха за потенциална опасност: възможно е да повикаш демоните и да ги накараш да ти свършат работата. Дори можеш да ги прогониш.
Но понякога те се завръщат.
Той отново заслиза по стълбите, като се питаше дали кошмарът изобщо е свършил.