Джим обърна страницата, разсеяно погледна снимката на ученика, сетне смаяно се втренчи в нея. Ужасът бавно пропълзя в стомаха му като змия и се притаи там — топъл и съскащ.
Лосън враждебно се взираше в обектива, сякаш позираше за полицейска снимка. На брадичката му имаше малък червеникав белег.
Преди да влезе в седмия час, Джим Норман обмисли всички възможни обяснения. Каза си, че навярно има хиляди младежи с червеникави белези на брадичката. Каза си още, че човекът, пробол брат му преди шестнайсет години, сега навярно е на трийсет и две.
Но докато се качваше към стаята на третия етаж, продължаваше да го измъчва тревожно предчувствие, примесено със страх. Сякаш някакъв гласец му нашепваше: „По същия начин се чувстваше малко преди да получи нервна криза.“ Обзе го паника, устата му пресъхна.
Както обикновено, учениците шумно се тълпяха пред вратата на стая № 33; когато забелязаха учителя, някои влязоха вътре, но повечето дори не се помръднаха: шушукаха си и се подсмиваха. Джим забеляза, че новият ученик е застанал до Чип Осуей. Робърт Лосън носеше джинси и тежки жълти ботуши, които през тази година се смятаха от младежите за връх на елегантността.
— Чип, прибирай се в стаята.
— Заповядвате ли ми? — Момчето тъпо се ухили и се загледа над главата на учителя.
— Точно така.
— Писахте ли ми двойка на онова контролно?
— Разбира се.
— Е, в такъв случай…
Джим се обърна към Робърт Лосън:
— Навярно вие сте новият ученик. Искам да ви запозная с порядките в нашата гимназия.
— На вашите услуги, мистър Норман.
Върху лявата вежда на Лосън имаше малък белег, който бе добре познат на Джим. Невъзможно бе да греши. Изглеждаше налудничаво, но бе самата истина: преди шестнайсет години този младеж беше намушкал с нож брат му.
Заизрежда правилата на гимназията, но му се стори, че чува гласа си отдалеч. Пъхнал палци във войнишкия си колан, Робърт Лосън го слушаше, кимаше и му се усмихваше, сякаш бяха стари познати.
— Джим?
— Х-м-м?
— Случило ли се е нещо?
— Не.
— Струва ми се, че учениците ти създават неприятности.
Той мълчеше.
Тази нощ кошмарът му беше още по-страшен. Младежът с белега намушка брат му и извика: „Ти си следващият!“ Джим се събуди от писъка си.
През тази седмица в часа по „жива литература“ правеха разбор на „Повелителя на мухите“. Докато Джим говореше за символиката в произведението, Лосън вдигна ръка.
— Какво има, Робърт? — с престорено безразличие произнесе младият учител.
— Защо непрекъснато ме зяпате?
Джим премигна и почувства, че устата му пресъхва.
— Да не съм се превърнал в марсианец? Или панталони те ми са разкопчани?
Другите ученици се изкикотиха. Учителят спокойно отвърна:
— Не съм ви гледал, мистър Лосън. Можете ли да обясните защо Ралф и Джек…
— Зяпахте ме!
— Искате ли да се оплачете на директора?
Лосън се замисли, сетне отвърна:
— Не.
— Добре. А сега ще ми кажете ли защо Ралф и Джек…
— Не съм чел тази книга — стори ми се адски тъпа.
Джим студено се усмихна.
— Нима? Разберете, че докато правите разбор на книга та, тя също ви „оценява“. Е, може ли някой да ми отговори защо двамата спорели относно съществуването на животното?
Кати Слейвин плахо вдигна ръка. Лосън цинично я изгледа от глава до пети и прошепна на Чип Осуей нещо, което прозвуча като „готини цици“. Чип кимна.
— Кати?
— Мисля, че се скараха, защото Джек искаше да убие животното.
— Отлично. — Той се обърна и се залови да изтрива черната дъска. В този миг покрай главата му профуча грейпфрут и се удари в стената.
Младият мъж стреснато отстъпи назад и се обърна. Повечето ученици се смееха, но Лосън и Осуей го гледаха като божи кравички.
Джим се наведе, взе грейпфрута и каза, вперил очи в последните чинове:
— Идва ми да го набутам в гадното гърло на някого от вас.
Кати Слейвин стреснато възкликна и се изчерви.
Той запрати грейпфрута в кошчето за смет и отново се обърна към дъската.
Докато пиеше кафето си, Джим Норман разгърна утринния вестник и погледът му моментално бе привлечен от заглавието по средата на страницата: „МЛАДО МОМИЧЕ НАМИРА СМЪРТТА СИ НА ТРОТОАРА. Катрин Слейвин, седемнайсетгодишна ученичка от гимназията «Харълд Дейвис», вчера вечерта паднала, или била блъсната от покрива на жилищния блок. Майка й твърди, че Кати се качила да нахрани гълъба в клетка, който държала там. Някаква съседка, пожелала да остане анонимна, съобщила на полицаите, че забелязала трима младежи да тичат по покрива в 6.45 вечерта, само минути, след като тялото на момичето (продължава на стр.3).“