Тя почти не го познаваше, когато преди седем години нейните родители, разорили се търговци, без усилия я придумаха да се омъжи за лесно и вълшебно забогатяващия Драйер. Той беше много весел, пееше със смешен глас, подари й катеричка, която миришеше лошо… И едва след сватбата, когато мъжът й, заради медения месец в Норвегия — и защо в Норвегия, не се знаеше, — се отказа от важно делово пътуване до Берн, едва тогава някои неща се изясниха.
IV
В тъмното такси (мощният черен икар още беше на ремонт) Драйер мълчеше; тайнствено тлееше възпаленият огън на пурата му. Франц също мълчеше и с отмаляла, трескава тревога недоумяваше къде го водят. След третия завой изобщо загуби чувство за посока.
До този ден беше успял да изучи само тихия район, в който живееше, и района на булеварда в противоположния край на града. Всичко между тези два живи оазиса беше неизследвана мъгла, тъй че в неговото съзнание образът на столицата напомняше онези първи карти, на които географът, още неизстинал след странстванията, е отбелязал всичко, което е открил, забулвайки останалото в облачна синева и поразявайки суеверните умове с очертана със замах тера инкогнита. Той гледаше през прозореца и му се струваше, че тъмните улици бавно изсветляват, отново гаснат, отново събират светлина и запламтяват по-силно, после пак избледняват и внезапно, вече с някаква искриста увереност, възмъжали в теснотата на мрака, избухват с невероятни светлини, със сините и румени водопади на светлинните реклами. Проплува мъглива църква, като тежка сянка сред озарените ефирни сгради — колата профуча нататък, плъзна се плавно по блестящия асфалт и спря до тротоара.
Едва тогава Франц разбра. Със сапфирени букви и брилянтна опашка, продължаваща изкосо последната буква „игрек“ блестеше висок пет сажена надпис: „Денди“. Драйер го хвана под ръка и мълчаливо го отведе до една от петте сияещи една до друга витрини. В нея, като в оранжерия, горещо цъфтяха вратовръзки, цветовете им ту си говореха с плоските копринени мъжки чорапи, ту примираха върху сиво-синкавите и кремави правоъгълници в другите четири витрини: една след друга се мярнаха оргиите отблясъци — а в дълбочината, като бог на тази градина стоеше в цял ръст опалова пижама с восъчно лице. Но Драйер не остави Франц да се загледа; той бързо го поведе покрай останалите четири витрини: една след друга се мярна рой лъскави обувки, фата моргана от сака и палта, лек полет на шапки, ръкавици и бастунчета, слънчев рай спортни артикули — и Франц се озова в тъмен вход, където стоеше старец с черна пелерина, а до него тънконога жена, цялата в кожи. Двамата погледнаха Драйер, пазачът го позна и вдигна ръка към козирката; светлооката гримирана проститутка улови погледа на Франц и се поотдръпна — и веднага щом той изчезна след Драйер в тъмния двор, продължи тихия си, деловит разговор с пазача за това как се лекува ревматизъм.
Дворът беше тъмен, триъгълен, задънен, косо срязан вляво от глуха стена. Миришеше на влага и, кой знае защо, на вино. В единия ъгъл или беше стоварено нещо, или стоеше каруца с вдигнати аръши; сред мрака не можеше да се различи. Драйер изведнъж извади от джоба електрическо фенерче и плъзналият кръг сива светлина открои решетка, спускащи се стъпала, а после желязна врата, която той, радостен, че е избрал най-тайнствения вход, тихо и бързо отключи. Франц наведе глава и мина след него в тъмен каменен коридор, където светещият кръг отново изтръгна врата, която при всеки беззаконен опит да бъде отворена, би надала гръмогласен звън. Но и за нея у Драйер се намери беззвучен ключ и Франц пак наведе глава. В сумрачния проход, в който вървяха сега, се издигаха тук-таме някакви бали, сандъци, под краката шумолеше слама. Фенерчето обхождаше с подвижна проверяваща светлина ъглите — и пак израсна врата, а зад нея се вдигна гола, каменна, топяща се в тъмното стълба. Те се затътриха нагоре и изведнъж, неочаквано като в сън, се озоваха в огромно, замъглено помещение. Светлината се плъзна по някаква метална бесилка, по гънките на пердета, по трикрили огледала, по черни широкоплещести фигури, сякаш току-що обезглавени — сви наляво, после надясно, зад някакви гигантски шкафове, и Драйер спря, прибра фенерчето и в тъмното тихо каза: „Внимание!…“ Той прошумоли с ръка по стената и пламна крушовидна лампа, която ярко освети щанд. Цялата останала част от залата — широк, безкраен лабиринт — тънеше в мрак и имаше нещо страховито в това, че единствено този ъгъл е отделен с жълта светлина от целия огромен мрак. „Първи урок“ — добави тайнствено Драйер и мина зад щанда.