— Показах му магазина — уютно измърмори той. — Нощен урок… много интересно…
Марта веднага омекна. Стана й необикновено леко и радостно. Тя угаси мълчаливо лампата. Тишина.
— Да идем в неделя да пояздим, а? — каза изведнъж глас в тъмното. Но тя вече спеше. Гласът повтори въпроса си — шепнешком, в още по-въпросителна форма; почака. После — сънена въздишка, изскърцване на леглото, мълчание и отново — постепенно засилващо се хъркане.
На сутринта той чукаше припряно с лъжичката по яйцето, преди да побърза за кантората, слугинята му съобщи, че автомобилът е в ред и вече го чака. Сега Драйер си спомни, че през последните дни — особено след скорошната катастрофа, — непрекъснато му минаваше през ума смехотворна мисъл, която все не успяваше да промисли докрай. А трябваше да действа предпазливо, по заобиколни пътища, като съвършен детектив; иначе май нищо нямаше да постигне. Той си изпи наведнъж кафето — и като примигваше, взе да си налива втора чашка. „Аз може и да греша… смешно е все пак…“. Глътна захарната кашица на дъното на чашката, хвърли на масата салфетката и бързо излезе. Салфетката бавно се плъзна от края на масата и вяло падна на килима.
Да, колата беше в ред. Сияеше с черния лак, със стъклата на прозорците, метала на фаровете, в среброто над решетката на радиатора грееше и марката-герб: златно крилато човече на фона на лазурен емайл. Шофьорът се усмихваше, леко смутен, оголил неравни жълти зъби; свали синята си фуражка и отвори широко изпъстрената с отражения врата. Драйер го погледна изпод вежди.
— Здравейте, здравейте — каза. — И тъй, отново сме заедно. — Той закопча всички копчета на палтото си и продължи: — Сигурно е излязло скъпо… — още не съм прегледал сметките. Но не е там работата. Готов съм всъщност и по-скъпо да плащам за такова удоволствие. Прас, прас и още веднъж прас. Чудесно. Но нито жена ми, нито полицията разбират това удоволствие…
Замисли се какво още да каже, но не се сети, пак разкопча палтото и се качи в колата.
„Физиономията му я огледах най-подробно — мислеше си той сред нежното мъркане на мотора. И все пак още нищо не може да се реши. Очите са, разбира се, веселички, с торбички под тях — но то може да си е по природа. Бузите и носът са с червени жилчици, един зъб липсва — и това не е грях, всекиму се случва. Другия път трябва хубавичко да го помириша.“
Тази сутрин, както беше решено, той представи Франц на господин Пифке. Пифке беше, дето има една приказка, „като изваден от кутия“, представителен, набит, със светли мигли, с младенчески цвят на кожата, с лице, благоразумно спряло на половината път към зурла, и с не много чист брилянт на пухкавото кутре. Към Франц той изпита уважение като към племенник на стопанина, а Франц наблюдаваше със завист архитектурните гънки на неговия панталон и прозрачната кърпичка, надвесила се от джобчето на гърдите.
За вчерашния странен урок Драйер не спомена, а най-забавното беше, че Франц в изобщо не се озова в отдела за вратовръзки, а Пифке, с пълното одобрение на Драйер, го насочи към спортния отдел. Пифке се залови ревностно за работа — но неговите похвати на обучение се различаваха много от похватите на Драйер: в тях имаше много повече аритметика, отколкото Франц бе очаквал. Не очакваше и че краката толкова ще го болят от непрекъснатото стоене и ще усеща тъпа болка в лицето от автоматичната приветливост. В неговото помещение беше много по-тихо отколкото в другите, понеже беше есен. Доста добре се продаваха разни гимнастически пружини, хилки и целулоидни топки за ситно пердашене на пинг-понг, боксови ръкавици, които оставяха при пипане усещането за някаква скърцаща угоеност, стикове за хокей, вълнени шалчета на разноцветни райета, футболни обувки с гумени бутони, с дълги бели връзки. Тъй като в столицата имаше закрити басейни и огромни хамбари за тенис, все още се забелязваше известно търсене на бански костюми и ракети. Но заедно с лятото истинското им време беше минало, забравени бяха гумените негри и риби, белите обувки, козирките срещу слънце — докато за други спортни принадлежности, за жълтите и кафяви ски, за плоските шейнички, предназначени за мускулести кореми, за големите шейни с кормило и спирачки, за най-различните лъскави кънки — сезонът още не беше дошъл. Така на обучението на Франц не пречеше наплив на купувачи и той разполагаше с достатъчно време да изучи работата. Негови колеги бяха две госпожици, едната червенокоса, остроноса, другата енергична, с кисела миризма, която я придружаваше неотстъпно, а също избръснат до лъскавина младеж с атлетично телосложение и със същите очила с рамка от костенурка, каквито носеше Франц. Той му разказа небрежно за наградите, които печелел на състезания по плуване, и Франц му завидя, защото и той беше отличен плувец. С него, насочван от съветите му, Франц си избра плат за костюм, вратовръзки, ризи, чорапи. Пак той му помогна да се ориентира в тайните на продажбите много повече от Пифке, чиято истинска работа беше да се разхожда из магазина, тържествено и учтиво да урежда тук и там среща между купувача и продавача.