Полудял от безсъница, Франц отвори широко прозореца. В късна есен има такива нощи, когато изведнъж, кой знае откъде, долита топъл влажен полъх, случайно задържала се въздишка на лятото. Той се беше хванал за рамката, после се подаде навън, изплю унило дълга слюнка и се вслуша, очаквайки плюнката да плесне в тротоара. Но той живееше на петия етаж и нищо не чу. Тогава затвори прозореца, пи жадно — въпреки че не му се пиеше, — вода с дъх на ментов прах и пак легна. Тази нощ се усети, че познава Марта вече повече от месец и се измъчва нетърпимо. И на онзи полуциничен, полутържествен език, на който говореше със себе си, Франц зашепна във възглавницата: „Да става каквото ще… По-добре да изменя на кариерата си, отколкото да оставя черепа си да се пукне по шевовете. Утре, утре ще я награбя и ще я съборя — на дивана, на пода, върху строшените съдини — все едно…“.
Това утре дойде. Разтреперан от лека трескавост, той, кой знае защо, сложи чисто бельо и чорапи, преди да отиде при нея. Тръгна. По пътя се убеждаваше, че тя несъмнено го обича, но не го показва, от гордост. А жалко. Да беше се навела над него, уж случайно, да го беше докоснала с буза, докато невиждащи разглеждаха заедно албума. Тогава щеше да е по-лесно. Но той се стегна и си каза: „Това е слабост, а слабостта е излишна“… Дори да е днес по-студена от обикновено, — все едно — днес, днес, днес… Докато звънеше на вратата, проблесна остра надежда, че може би, случайно, Драйер си е вече вкъщи. Драйер не си беше вкъщи.
Преминавайки през първите две помещения, той така живо си представи как ей сега ще бутне онази врата, ще влезе в гостната, ще я види в сива рокля с дълбоко деколте, веднага ще я прегърне, силно, та тя да изпращи, да припадне — толкова живо си го представи, че за миг видя собствения си отдалечаващ се гръб, ръката си — ето там, на три сажена оттук, отваряща вратата, — и понеже това беше проникване в бъдещето, а не ни е позволено да знаем бъдещето, той бе наказан. Първо, спъна се в килима до самата врата и отвори вратата със замах. Второ — гостната беше празна. Трето — когато Марта влезе, тя се оказа с бежова рокля до шията. Четвърто, той изпита толкова позната, отмаляваща, гореща плахост, че дай Боже, да се държи както трябва, да говори членоразделно — за друго не биваше и да мисли.
Марта реши, че днес той за пръв път ще я целуне. Предвкусвайки това, тя не седна веднага до него на канапето — по традиция пусна радиото, донесе сребърно ковчеже с виенски цигари, погледна се в огледалото, при което промени — както всички жени — израза на устните и заразказва, че Драйер бил замислил вчера някаква тайнствена работа — изгодна, да се надяваме, — вдигна и сложи на креслото някакъв розов вълнен шал, и едва тогава седна меко до Франц, подви крак и оправи гънките на полата.
Той почна ни в клин ни в ръкав да хвали Драйер, да казва колко му е благодарен, колко го е обикнал… Марта замислено кимаше. Той ту гълташе дима, ту държеше цигарата до самото си коляно и прокарваше картонения й мундщук по крачола. Димът пълзеше като струйка призрачно мляко по задържащите го власинки. Марта протегна ръка и докосна с усмивка коляното му, сякаш си играеше с пълзящия дим. Той усети нежния натиск на пръстите й…
— … А майка ми във всяко писмо така го поздравява, така му благодари…
Димът се разсея. Марта стана и изключи радиото. Франц отново запали. Тя наметна розовия шал и внимателно се взря в него от далечния ъгъл. Той със скован смях разказа анекдот от вчерашния вестник. После лапа блъсна вратата и се появи много тъжен и гладък Том, а Франц — навярно за пръв път — поприказва с него. Най-сетне — за щастие — пристигна Драйер.
Когато към десет се прибра вкъщи, докато минаваше на пръсти през коридора, Франц чу глух кикот зад вратата на хазяина. Вратата беше открехната. Той надникна мимоходом в стаята. Старчето-хазяин стоеше само по бельо, на четири крака, и навело побеляло-алена глава, се оглеждаше между краката в огледалото.
V
Новата дейност на Драйер наистина беше донякъде тайнствена.
Започна с това, че една сряда, в началото на ноември, при него дойде непознат господин с неопределено презиме и неопределена националност. Можеше да е чех, евреин, баварец, ирландец — просто въпрос на лична оценка.
Драйер седеше в кабинета си в кантората, огромен и тих, с огромни прозорци, огромно бюро, огромни кожени кресла — всичко това на шестия етаж на огромна къща — и тогава, след като бе минал по жълто-зеления коридор, покрай стъклените територии, изпълнени с ураганната пукотевица на пишещите машини, при него влезе този неопределен господин.