На визитката, която го бе предварила с една-две минути, под презимето беше отбелязано: изобретател. Драйер обичаше изобретателите. Той го настани с месмерически жест в кожената благодат на креслото (с пепелник, прикрепен към облегалката за дясната ръка, — по-точно облегалището), а той самият, като си играеше с чудесно наострения молив, седна полуобърнат към него, виждаше гъстите му вежди, шаващи като черни мъхнати гъсеници, и тъмнотюркоазния оттенък на прясно избръснатите му бузи; посетителят носеше папийонка — синя, на бели точки.
Изобретателят подхвана отдалеч и Драйер одобрително се усмихна. Към всяка работа трябва да се пристъпва тъкмо така — с изкусна предпазливост. Той сниши глас и от предисловието премина похвално незабележимо към същината. Драйер остави молива. Подробно и хитро унгарецът — или французин, или поляк — обясни за какво става дума.
— Та значи, не е восък? — попита Драйер.
Изобретателят вдигна пръст:
— В никакъв случай. Това е една от тайните. Гъвкаво, еластично вещество, боядисано в розовеникав или жълтеникав цвят — по избор. Особено наблягам на неговата еластичност, неговата, тъй да се каже, подвижност.
— Интересно — каза Драйер. — Но този електрически двигател не ми е съвсем ясен… Какво наричате например свиваща предавка?
Изобретателят се усмихна:
— Да, там е работата. Щеше да е, разбира се, много по-просто, ако ви бях показал чертежите; но аз естествено още не съм склонен да го направя. Обясних ви как можете да използвате моята находка. Сега въпросът се свежда до следното: съгласен ли сте да ми предоставите пари, за да произведа първите образци?
— И колко? — осведоми се с любопитство Драйер.
Изобретателят отговори подробно.
— А не мислите ли — каза Драйер с палави пламъчета в очите, — че вашето въображение може да се окаже много по-скъпо? Аз много уважавам и ценя чуждото въображение. Ако при мен дойде, да речем, човек и ми заяви: Драги господин директоре! Искам да помечтая. Колко ще ми платите, задето ще мечтая? — бих подхванал, мисля, преговори с него. А вие ми предлагате веднага нещо практично, фабрично производство, въплъщение и тъй нататък. Въплъщение — много важно! Да вярвам в мечта, съм длъжен, но да вярвам във въплъщението на мечтата…
Изобретателят отначало не разбра, после разбра и се обиди.
— С други думи, вие просто се отказвате? — попита той мрачно.
Драйер въздъхна. Изобретателят цъкна с език, кимна и се отметна в креслото, като ту сключваше, ту разделяше ръце.
— Това е трудът на моя живот — изрече той най-сетне, загледан в една точка. — Дванайсет години се трепах над това — над тази мекота, гъвкавост, стилизирана одухотвореност, ако мога да се изразя така.
— Можете — разбира се, че можете — потвърди Драйер. — И е даже много хубаво… Кажете ми — той пак хвана молива, — обръщали ли сте се вече към някого с такива предложения?
— Не — поклати глава изобретателят. — Сега ми е за пръв път. Аз току-що пристигнах.
— Вашата мечта е прекрасна — каза замислено Драйер. — Няма да го крия от вас — прекрасна е.
Другият неочаквано избухна:
— Стига сте повтаряли за мечтата, господине. Тя се сбъдна, тя се превърна в действителност — нищо, че съм бедняк и не мога да изфабрикувам тази действителност. Но дайте ми възможност да ви докажа… Казаха ми, че се интересувате от всичко ново. Само си помислете каква прелест е това, какво украшение, какво фантастично — позволете да кажа, даже художествено постижение.
— Да, но каква гаранция ми давате все пак? — попита Драйер, като се наслаждаваше на неочакваното забавление.
— Гаранцията на човешкия дух — рязко отвърна изобретателят.
Драйер се заусмихва:
— Това вече е нещо. Вие се връщате към моята постановка на въпроса. Това вече е нещо.
Той помисли и добави:
— Аз мисля да се насладя на вашето предложение, дано видя насън онова, което сте изобретили, или поне въображението ми да го попие. Сега не мога да ви кажа нито да, нито не. А вие се приберете — впрочем къде сте отседнали?
— Хотел „Видео“ — каза, силно развълнуван, изобретателят.
— Познато име — но не мога да си спомня откъде… „Видео“… Не, не го знам. Та ви казвам, приберете се, проверете още веднъж мечтата си, помислете няма ли да е грехота, ако фабриката обезцвети, изтормози, убие такава прелест — а после, да речем след седмичка, след десет дни, ще ви извикам — та елате и, ще прощавате, че ви го намеквам — малко по-подробно, по-доверчиво…